Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъже нахлуха в дома на Петър Петров, извършиха нечовешко зверство с горкия човек. Профукаха плячката в казино
  • Новини

Мъже нахлуха в дома на Петър Петров, извършиха нечовешко зверство с горкия човек. Профукаха плячката в казино

Иван Димитров Пешев август 12, 2022
whowelnlenlan.jpg

73-годишният мъж живеел сам

Отново агресия към възрастен мъж. Непознати нахлули и малтретирали в дома му 73-годишен мъж от първомайското село Искра. Откраднали пенсията му, а после проиграли парите в казино.

Сега жителите на селото събират пари, за да възстановят пенсията на мъжа и така да му помогнат да преживее месеца.

Часове след като 73-годишният Петър Петров получил пенсията си, двама крадци нахлули през нощта в дома на самотно живеещия възрастен мъж. Единият пазел в двора, докато другият търсел парите.

„Направо взе да ме бие! Взе да ме бие с юмруци по тялото и аз паднах. Аз колко съм? Ти ме виждаш 50 килограма съм. С юмрук ме удари и ме събори. Колкото пенсия бях взел, всичката я взеха и изчезнаха. Тя не беше малко. Някъде към 360-370 лева”, разказва потърпевшият.

Токът в дома на възрастния мъж е спрян, защото не можел да си плаща сметките. Осветил нападателя с фенерче и тогава започнал побоя. „Как да не ги разпозная? Тях ги познава цялото село”.

Мъжът няма телефон и едва на сутринта се оплакал на кмета. Още същия ден полицаите задържали двама братя – на 31 и 43-години, криминално проявени, от ромската махала.

„За съжаление сумата на дядото не е възстановена, защото са я проиграли в някакво казино”, посочва Атанас Илиев, зам.-районен прокурор на Пловдив.

Историята на самотния дядо Петър потресе жителите на село Искра и местните хора решиха да организират кампания, за да му помогнат. „Да съберем средства, за да може да изкара до следващата пенсия човекът. Дори преди малко дойде при мен една жена и донесе пари. Както и общинският кмет г-н Митков ми се обади, че и оттам ще събере и донесе средства”, заяви Тодор Налбантов, кмет на с. Искра.

А възрастният мъж се моли само за едно – да не го нападат повече. „Страхувам се. Как да не ме е страх? Сам човек си е страшничко”, споделя Петър Петров.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изхвърлиха жената на Лорер
Next: Честито! Край с личните карти, които ползвахме до днес! Ето какви ще са новите ни документи

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.