Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъжът, заклал шофьора, който сгази малчуган: Когато видях детето превъртях
  • Новини

Мъжът, заклал шофьора, който сгази малчуган: Когато видях детето превъртях

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
sagewgsdgsg.png

„Като видях детето, и превъртях. Отидох и като го взех в ръце, то детето не приличаше на човек, беше мъртво и цялото в кръв.“ Това заяви пред бургаските магистрати 46- годишният Стефан Дехнев, обвинен в убийството на шофьора Руско Танев в село Прилеп. Двойната трагедия стана в понеделник, пише Телеграф.

Бруталната вендета се разигра посред бял ден на главната улица в село Прилеп. 57-годишният Руско преминавал през селото, шофирайки тежкотоварен ТИР в посока към Шумен. Малко преди да излезе от пределите на населеното място, на пътя пред камиона внезапно изскочило 6-годишно момче. Детето се появило изневиделица и шофьорът не успял да натисне спирачка. Тежката машина блъснала момчето и то издъхнало на място. В този миг роднините му, които празнували с курбан Богородица по стар стил, наизскачали от съседната ветеринарна лечебница, пригодена за фамилно жилище.

Като видели блъснатото дете, озверелите роднини, порядъчно подпийнали, се втурнали към шофьора да отмъщават. Нападнали го в кабината на тира и го пребили, а после го намушкали с нож в прасеца. От дълбоката прободна рана и срязана артерия той получил масиран кръвоизлив и издъхнал за броени минути. Пряк свидетел на инцидента е станал вторият шофьор. Той се спасил като по чудо от убийство. Когато видял в огледалото за задно виждане озверялата тълпа, той извикал на колегата си зад волана: „Бягай, където свариш, ще те убият“.

След което сам хукнал да бяга. Случайно преминаващ през селото джип го взел и го откарал надалеч. Едва след като се отдалечил на безопасно разстояние, вторият шофьор подал сигнал в полицията. На място веднага са изпратени патрулки и линейка, но докато спешният екип стигне до отдалеченото селце, намушканият водач вече бил мъртъв. Смъртно раненият мъж дори не е направил и опит да избяга, вероятно защото е бил в шок от катастрофата, са установили разследващите.

Веднага след кървавото отмъщение в районното бяха задържани общо седем души сред роднините на прегазеното дете. Няколко часа по-късно, след проведени разпити, четирима от тях бяха освободени и кръгът на заподозрените се стесни до трима – бащата, чичото на убитото при пътния инцидент момче и Стефан. За по-малко от 24 часа от инцидента униформените и прокуратурата разплетоха случая и разкриха, че физическият убиец е именно Дехнев.

Фамилията на сгазеното детенце няма уседнал начин на живот и членовете й се местят по всички краища на страната, дори и в чужбина. По-дълго време са живели в село Везенково, а преди година се преместили в Прилеп, където родителите работели в дърводобива.

Настанили се в бивша обществена сграда, използвана в миналото като ветеринарна лечебница, която пригодили за живеене. Именно там празнували всички от родата. Докато вдигали наздравици, никой не наглеждал детето и то изскочило внезапно на пътното платно точно в момента, когато през селото минавал тежкотоварният камион. По делото са назначени експертизи, които трябва да установят с каква скорост се е движел тирът и дали е имал реална възможност да спре, преди да се е случило непоправимото.

В четвъртък Дехнев, който екзекутира с нож 57-годишен шофьор, застана в четвъртък пред Бургаския окръжен съд, окован в белезници. Магистратите гледаха дело, за да решат дали той ще остане с постоянна мярка „задържане под стража“ след бруталното убийство.

Пред съда Стефан и адвокатката му направиха всичко възможно, за да излезе от килията. Арестантът опита да трогне магистратите със сърцераздиратено описание на състоянието на блъснатото дете, прегазено от тежкия тир, и по този начин да оправдае кървавата вендета. Обясни, че хлапето не приличало на човек. Било цялото в кръв. После с оправдателен тон заяви:

„Не исках да го убия, а само исках да го нараня…. И да го заболи, само това исках“, изплака обвиняемият и допълни, че съжалява много за това, което е направил, и за смъртта на шофьора. Неговата защитничка – адв. Величка Костова, обаче вероятно неволно даде обяснение, в което прозира категоричен умисъл в действията на клиента й. „Усещането за липса на справедливост и доверие в съда го е накарало да убие тираджията Руско“, отсече защитата.

Веднага след това тя обаче обяви, че според нея не е редно обвинението срещу Стефан да е по чл. 115 от НК, тъй като убийството не било умишлено. Защитата поиска от съда да остави обвиняемия Дехнев под домашен арест, но съдът постанови, че той остава за постоянно в ареста.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неописуема трагедия: Камион блъсна автобус със сватбари, 6 загинали и 43 ранени
Next: Ще познаете ли това сладко момченце и известната му майка? Днес са звезди

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.