Съпругът ми купи апартамент за своята любовница точно под нашия. Те живяха заедно цели четири години без да знам… докато един ден всичко не излезе наяве.
Един следобед, докато поливах цветята на балкона, изведнъж видях съпруга си да излиза от етажа под нашия. Той напускаше странен апартамент, все едно се връща у дома. Бях изненадана, но помислих, че може би е на гости при приятел или колега.
След няколко дни, пак по същото време, го видях отново да излиза. Този път носеше торба с храна, лицето му беше пълно с нежност и радост — изрази, които отдавна не бях виждала у него. Вътрешно започнах да усещам болезнено подозрение.
Реших да проверя. Пазачът на сградата първоначално се колебаеше, но накрая ми призна:
„Г-н Родриго често посещава апартамент 904… там живее млада жена, която го наема от години.“
Сърцето ми замря. Апартамент 904 беше точно под моя. Сърцето ми биеше толкова силно, че сякаш ми пръскаше гърдите. Може ли за цели четири години съпругът ми да води друг живот, с друга жена, точно под краката ми, докато аз разхождах се всеки ден на това гнездо на предателство, без да съзирам нищо?
Вечерта, с претекст, че нося „грешна“ пратка, позвъних на звънеца на 904. Красива млада жена отвори вратата, изненадана да ме види. Зад нея ясно видях Родриго, седнал на дивана, с разположени по пода познати сандали.
В този миг светът ми се срути. Той стана нервно, заеквайки:
„Исабел… дай да ти обясня…“
Погледнах го право в очите, гласът ми трепереше, но носеше гняв:
„Какво да обясняваш? Че цели четири години си живял така долу? Аз бях твоята законна жена… или просто сянка, зад която да криеш греха си?“
Тишина изпълни малкия апартамент. Любовницата сви глава; Родриго се изпоти и не смееше да ме гледа. В този момент разбрах — нашият брак е свършил. Такова предателство е непростимо.
Върнах се у дома и затръшнах вратата, сякаш с това късах последните окови. Тази нощ той не посмя да се върне. Телефонът звъня непрекъснато, но аз не вдигах.
На следващата сутрин докато приготвях вещите си, свекървата ми, дона Кармен, дойде с строго изражение:
„Наистина ли искаш да вдигнеш скандал? Всички мъже имат своите несполуки. Родриго те обича, обича децата. Купи апартамента, за да се държи дискретно. Ако направиш сцена, ще направите от цялото семейство за посмешище.“
Почувствах буца в гърлото и попитах:
„Значи ти знаеше всичко?“
Тя отвърна, гледайки настрани и мърморейки:
„От преди четири години. Посъветвах го, но не ме послуша. Една умна жена знае кога да затваря очи, за да пази дома си.“
Изпуснах горчив смях. Всички бяха заговорничили да ми крият истината — съпругът ми, свекървата ми… всички. Само аз живеех в мрак, точно над това гнездо на изневяра.
Тази нощ седях срещу Родриго. Той коленичи, хвана ръцете ми и просеше:
„Прости ми. Ще се разделя с нея, ще продам апартамента. Помисли за децата, за семейството. Дай ми шанс.“
Погледнах очите, на които веднъж се доверявах, и видях само бездна от лъжи. Отговорих студено:
„Не се тревожи. Аз ще те освободя. Но се готви за съда. Ще се боря за попечителството над децата и имуществото. Няма да се измъкнеш лесно.“
Думите ми бяха последният удар, който прекъсна един гнил брак до корена му. Родриго беше застинал, дона Кармен — безмълвна. Никога не бе предполагала, че тихата жена, която познава, ще може така решително да сложи край на всичко.