Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъжът ми покани майка си да ни запознае. Трябваше да я спечеля с нещо и се сетих за тази рецепта, тръгна си очарована от нас
  • Новини

Мъжът ми покани майка си да ни запознае. Трябваше да я спечеля с нещо и се сетих за тази рецепта, тръгна си очарована от нас

Иван Димитров Пешев януари 8, 2023
sadasmdausdjsa.png

Опитайте тази невероятна рецепта за вкусното ястие “Сюрприз ” с пилешко филе. Приготвя се бързо, а резултатът е зашеметяващ.

пилешко филе – 3 парчета
средни картофи – 6 броя
кромид лук – 1 брой
домат – 2 броя
яйца – 2 броя
чесън – 2-3 скилидки
сирене – 150-200 грама
олио – за намазване на съда
майонеза (можете да я заместите със заквасена сметана) – 3 супени лъжици
сол и черен пипер – на вкус
подправки

Пилешко филе се нарязва на не много големи парчета.

Залейте го с мляко и оставете да престои 1-1,5 часа, за да стане пилето по-меко.
Междувременно се подготвят под формата на фолио, което ще доведе до “изненада”. За да направите това, обвийте с фолиото няколко пъти дъното на бурканчетата.

 

Загладете ръбовете на малките бурканчета. Формите са готови. Между другото, в такива форми могат да се пекат и сладкиши за Великден. Ако нямате под ръка фолио – това няма значение, пригответе “Сюрприз” в обичайната форма.

 

Формите поставете върху хартия за печене. Намажете всяка форма с растително масло. Добавете картофите, нарязани на филийки, Сол и черен пипер.

 

След това наредете лука, нарязани на половинки пръстени.

 

След това – пилето. Подправете го със сол и черен пипер на вкус. За плънката: в купа разбийте яйцата, добавете майонезата и разбъркайте. Изсипете плънката върху пилето (2 супени лъжици във форма). Ако не е достатъчна, направете още една доза.

 

Поставяме по едно парче домат.

 

Поръсете със ситно нарязан чесън и настъргано сирене.

 

Печете във фурната за около 20 минути при температура от 180 °С

 

Бон апети!

Continue Reading

Previous: Алекс Сърчаджиева: Четири години Иване. Много те обичам, просто нямаш представа колко много
Next: Готово: пъхнах едната чаша върху бравата, другата сложих отгоре. Сега вече мога да си легна спокойна! Действа безотказно!

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.