Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъжът на Корнелия Нинова я заряза на Бузлуджа
  • Новини

Мъжът на Корнелия Нинова я заряза на Бузлуджа

Иван Димитров Пешев август 8, 2022
kroeinineinian.jpg

Трудни времена са застигнали Корнелия Нинова не само на политическото поле, но и на личния фронт, доверяват близки до лидерката на БСП социалисти. От година насам бившата икономическа министърка не се е появявала публично в компанията на съпруга си Митко.

Той не я придружи и на традиционния събор на червените на Бузлуджа, който се състоя миналия уикенд.

Митко не застана до жена си на легендарната поляна, а паметливи бесепари припомнят, че досега не е пропускал да присъства на мащабното събитие. Мероприятието, което за първа година регистрира „мижав интерес” и успя да събере едва около 8 хиляди привърженици, а когато начело на партията бяха Георги Първанов и Сергей Станишев, напливът достигаше до 100 хиляди, не беше уважено и от сина на Нинова.

Рафаел не се е прибирал при майка си от Америка в продължение на 3 години и половина. За последно той беше в родината по Коледа през 2019-а. Оттогава насам се е закотвил в градчето Станфорд в Щатите, където работи като преподавател и учен в едноименния университет.

Близки до личния свят на червената лидерка споделят, че в последно време семейната й хармония била силно нарушена, а проблемите в политиката неминуемо се отразявали на отношенията със съпруга й.

Припомняме, че Митко работи като експерт в „Лукойл” и не обича да бъде под светлините на прожекторите, но във важни за съпругата си моменти винаги е заставал до нея. В края на август на семейство Нинови им предстои важни годишнина – 32 години от сключването на брака им.

Митко и Корнелия се запознават като студенти благодарение на по-голямата сестра на бившата министърка, а после вдигат скромна сватба на 30.08.1990 г. Две години по-късно се ражда и единственият им син Рафаел. През дългогодишния си брачен стаж шефката на БСП е признавала, че само веднъж са били на косъм от развод, когато тя е била директор на „Булгартабак”, а позицията й навлякла десетки проблеми.

Тогава изживяла 2 кошмарни години, в които я разкарвали по съдилища, разбивали колите и апартамента им, получила здравословни проблеми и с Митко не се разбирали, макар да напуснал тогавашната си работа, за да бъде до нея. Тогава той й поставил ултиматум да избира между между семейството и работата. Дали и сега Нинови не изживяват подобна драма, чудят се знакови социалисти от партията?

Интересна подробност е, че за първа година на Бузлуджа Корнелия не беше удостоена и с присъствието на родната си майка. Пенсионерката Маргарита, която е вдовица и живее самотно в Мизия, винаги вземаше дейно участвие в съборите и митингите на ръководената от щерка й партия. Самата тя също е член на БСП. До Бузлуджа майката на Нинова стигаше с организиран от родния й град транспорт, но тази година не се качила на автобуса, казват очевидци.

Въпреки че с дъщеря й през известни периоди от време не са в съвсем цветущи отношения, на Бузлуджа винаги заравяха томахавките и си разменяха прегръдки и целувки. Корнелия не пропускаше да позира пред многобройните камери с майка си, а по традиция двете винаги повеждаха хорото, пише Ретро.

Въпреки отсъствието на най-близките й хора, Нинова демонстрира добро настроение на Бузлуджа. За веселбата там тя беше платила от партийната хазна на певеца Миро, който изнесе концерт, както и на бившето протеже на Слави Трифонов – почти неизвестния изпълнител Владо Димов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 840 лв. месечно ще дават на всеки пълнолетен българин, без значение дали работи
Next: Лятна манджа за душата! Каза ми я баба на село и не минава вечер, без да я направя

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.