Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъжът на Корнелия Нинова я заряза
  • Новини

Мъжът на Корнелия Нинова я заряза

Иван Димитров Пешев август 8, 2022
kroeonelnleni.jpg

Трудни времена са застигнали Корнелия Нинова не само на политическото поле, но и на личния фронт, доверяват близки до лидерката на БСП социалисти. От година насам бившата икономическа министърка не се е появявала публично в компанията на съпруга си Митко. Той не я придружи и на традиционния събор на червените на Бузлуджа, който се състоя миналия уикенд.

Митко не застана до жена си на легендарната поляна, а паметливи бесепари припомнят, че досега не е пропускал да присъства на мащабното събитие. Мероприятието, което за първа година регистрира „мижав интерес” и успя да събере едва около 8 хиляди привърженици, а когато начело на партията бяха Георги Първанов и Сергей Станишев, напливът достигаше до 100 хиляди, не беше уважено и от сина на Нинова.

Рафаел не се е прибирал при майка си от Америка в продължение на 3 години и половина. За последно той беше в родината по Коледа през 2019-а. Оттогава насам се е закотвил в градчето Станфорд в Щатите, където работи като преподавател и учен в едноименния университет.

Близки до личния свят на червената лидерка споделят, че в последно време семейната й хармония била силно нарушена, а проблемите в политиката неминуемо се отразявали на отношенията със съпруга й. Припомняме, че Митко работи като експерт в „Лукойл” и не обича да бъде под светлините на прожекторите, но във важни за съпругата си моменти винаги е заставал до нея.

В края на август на семейство Нинови им предстои важни годишнина – 32 години от сключването на брака им. Митко и Корнелия се запознават като студенти благодарение на по-голямата сестра на бившата министърка, а после вдигат скромна сватба на 30.08.1990 г.

Две години по-късно се ражда и единственият им син Рафаел. През дългогодишния си брачен стаж шефката на БСП е признавала, че само веднъж са били на косъм от развод, когато тя е била директор на „Булгартабак”, а позицията й навлякла десетки проблеми. Тогава изживяла 2 кошмарни години, в които я разкарвали по съдилища, разбивали колите и апартамента им, получила здравословни проблеми и с Митко не се разбирали, макар да напуснал тогавашната си работа, за да бъде до нея. Тогава той й поставил ултиматум да избира между между семейството и работата. Дали и сега Нинови не изживяват подобна драма, чудят се знакови социалисти от партията?

Интересна подробност е, че за първа година на Бузлуджа Корнелия не беше удостоена и с присъствието на родната си майка. Пенсионерката Маргарита, която е вдовица и живее самотно в Мизия, винаги вземаше дейно участвие в съборите и митингите на ръководената от щерка й партия. Самата тя също е член на БСП. До Бузлуджа майката на Нинова стигаше с организиран от родния й град транспорт, но тази година не се качила на автобуса, казват очевидци.

Въпреки че с дъщеря й през известни периоди от време не са в съвсем цветущи отношения, на Бузлуджа винаги заравяха томахавките и си разменяха прегръдки и целувки. Корнелия не пропускаше да позира пред многобройните камери с майка си, а по традиция двете винаги повеждаха хорото, пише Ретро.

Въпреки отсъствието на най-близките й хора, Нинова демонстрира добро настроение на Бузлуджа. За веселбата там тя беше платила от партийната хазна на певеца Миро, който изнесе концерт, както и на бившето протеже на Слави Трифонов – почти неизвестния изпълнител Владо Димов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сега измивам мръсните фуги на плочките до блясък за няколко минути. Споделям метода, който намерих в едно старо списание
Next: Скандал заради българите в Одрин, кметът е на крака и разпореди разследване

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.