Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъжът, пътувал в бъдещето, разказва какво ни чака през 2749 г.
  • Новини

Мъжът, пътувал в бъдещето, разказва какво ни чака през 2749 г.

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2022
papspasptpast.jpg

Американецът Ал Билек твърди, че е участвал в легендарния Филаделфийски експеримент през 1943 година и е пътувал във времето. Той казва, че е прекарал 6 седмици в 2137 година и цели две години в 28-ми век.

Билек описва далечното бъдеще като високотехнологичено и то няма да се управлява от хора, а от един компютър със свръхинтелектуални възможности.

По негови думи само след няколко столетия на планетата ни ще се възцари социалистически строй, а правителствата и президентите ще се превърнат в спомен. Той твърди и че климатичните изменения, на които сме свидетели днес, не са безобидни и в бъдеще човечеството се изправя пред промени с катастрофален характер.

Ал разказва, че на 13 август 1943 година е бил на кораба DE 173 от експеримента Филаделфия, който проверявал чрез Общата теория за относителността на Айнщайн дали светлината може да се манипулира и човек да пътува във времето.

Не изпускай тези оферти:

За този експеримент Билек казва, че е загубил съзнание само за няколко минути и когато се е събудил, се е намирал в 2137 година.

Американецът е бил настанен в болница, каквато преди това не е виждал. Лекарите използвали светлинно и вибрационно оборудване и светкавично бързо възстановили жизнените сили на пациента.

През тази година той разбрал, че човечеството се бори активно с големите климатични изменения от 2025 година. През 2137 година планетата вече е променена до неузнаваемост.

Американският щат Флорида е под вода, нивото на Световния океан се е повишило, а Джорджия се е превърнал в крайбрежен щат.

Магнитните полюси ще започнат да се изместват, но човечеството ще успее да създаде изкуствени и да предотврати свързаните с обръщането на полюсите катастрофи.

Ще има Трета световна война, казва още американецът. В нея Америка и Европа ще воюват срещу Русия и Китай.

През 2020 година ще бъдат разсекретени американски военни документи, от които ще стане ясно, че американското правителство си сътрудничи с извънземна цивилизация от 1954 година.

През 2749 година Ал Билек е видял плаващи градове в океаните. Интелектуалните възможности на цялото човечество били по-високи, а телепатията се е развила до съвършенство.

Планетата се управлява от огромен компютър, а всички хора вече живеели като единна нация.

Билек завършва разказа си с предупреждението, че каквото и да правим няма как да променим бъдещето. То е предопределено, както за отделния човек, така и за цялото човечество.

Още интересни истории:

В началото харесвах снаха си, но сега не мога да я понасям. Тя се правеше на толкова скромна и мила, но в действителност не е такава!

Синът ми е добър и има пари. Момичетата го преследваха непрекъснато. Но той избра да се ожени за Юлия. Щом се стигна до сватбата, снахата показа истинската си същност.

Тя каза, че ще се подпишат и не смятат да правят сватба, а само да поканят най-близките на вечеря в ресторант.

Единственият ми син се жени, а няма да има тържество. Юлия настояваше на своето, а синът ми мълчеше.

След като подписаха се преместиха в апартамента на Юлия. Оттам по-лесно стигат до работа.

Решихме да празнуваме Великден в семеен кръг. Обикновено на този ден отиваме при майка ми. Но снахата каза, че няма да ходи никъде. Но така тя пренебрегва семейните традиции. Тя не пусна и синът ми да дойде.

Нещо подобно се случи и на рождения ден на сина ми. Вярно, снахата се съгласи да празнуваме в семеен кръг. Приготви всякакви хубави неща и дори изпече торта. Тя е добра домакиня, не мога да кажа нищо лошо.

Съпругът на моята племенница на масата попита Юлия кого смятат да изберат за кръстник на децата си. Тя заяви, че дори и да роди дете, няма да кръсти детето. Тя самата не е кръстена и децата й няма да бъдат кръстени. Когато пораснат, сами ще изберат коя религия да приемат.

Не можахме да празнуваме и Нова година заедно заради снахата. Тя заведе сина ми в друг град. Помолих го да остане, а той започна да мърмори, че не може да изостави жена си в ден като този.

Родителите на Юлия също не искат да установяват семейни връзки с нас. Канят само децата на гости. С мъжа ми каним всички, защото сме едно семейство.

8 март също отпразнуваха с родителите на Юлия. Разбира се, че се обидих. Снаха ми разруши всичко, което бях градила през годините. Всички наши семейни традиции се сринаха веднага щом тя се появи в живота ни.

Синът ми също се държи като глупак. Явно любовта е помрачила здравия му разум. Като цяло забрави за семейството си и се подчинява на жена си. Той не може да се отбие при нас дори през уикендите, защото жена му го мъкне на кино или на театър. Никога не съм предполагала, че ще се интересува от подобни неща.

Вижте още: Бащата не отиде на изписването на бебето

Най-лошото е, че всички млади хора в нашето семейство са привлечени от тази „мода“. Племенницата и малката дъщеря също спряха да празнуват празниците със семейството и забравиха за традициите. Вече предпочитат приятелите си.

Оказва се, че след появата на Юлия целият ни живот се обърка.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Самоуби се рапърът Иван Петунин в знак на протест
Next: Като с нож: Рязка промяна във времето, тотална изненада за изборите

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.