Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж влезе в пещера да търси съкровище, но излезе с бели кичури и жена му припадна като го видя
  • Новини

Мъж влезе в пещера да търси съкровище, но излезе с бели кичури и жена му припадна като го видя

Иван Димитров Пешев юни 21, 2023
saipetkkksirqkqqq.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Подводна зала от римско време е била открита край мусинската пещера потвърждава специално за „Борба“ кметът на селото, който е участвал като доброволец в операцията.

Помещението било разкрито от археолога Калин Чакъров, който влязъл с водолазен костюм, за да огледа дъното на древен римски каптаж. „Със средства на кметството и дарители повикахме водолази от Плевен и археолози, за да почистим каптажа.

Изкарахме над 5 кубика боклуци и отломки, които вероятно са хвърляни при събарянето на някогашната воденица“, разказа още Иванов. Според местните хора именно в подобни зали тук са крити съкровища, а районът е преравян многократно от иманяри.

Римският каптаж се намира в непосредствена близост до пещерата и изграждащата се в момента рибна ферма. Залата му вероятно е била изградена, преди да се положат тежките по няколко тона каменни стени край извора.

 

Предполага се, че помещението е свързано и с галерии в самата пещера. При експедицията, която е приключила преди броени дни, са били възстановени и множество от масивните каменни темели на каптажа.

 

От Мусинската пещера и каптажа римляните са доставяли вода на 30 километра до Никополис ад Иструм, припомня Христо Иванов.

 

През 1979 година учени са изследвали с лазер римския водопровод и достигнали до извода, че такава точност на денивелацията и продължителност на наклона на водопровода не може да се постигне даже със съвременна техника.

 

 

„Дядо ми ми е разказвал как навремето до пещерата е идвал цар Борис и е наредил водолази да влязат в нея. Като малък пък посрещахме Людмила Живкова. Заради множеството разкази за пещерата реших да вляза и аз.

Стигал съм почти до края, но при един от случаите пропаднах в подземната река и излязох с побеляла коса. На влизане тя бе черна, а излязох с бели кичури, жена ми припадна, не можа да ме познае. Независимо от горещината тук водата е винаги 6 градуса.

Пропаднах надолу и се вкочаних. С последни усилия успях да се захвана и да се измъкна, но от тази авантюра ми побеля косата.

Колкото до златото, като легенда се знае, че то е в дъното на една от залите в галерия на пещерата, но има доста капани”, разказва Петко Ганчев – мусинчанин, който живее в близост до мястото. Според кмета на Мусина Христо Иванов иманярският бум в района става, след след като по време на оран трактор изровил с плуга си гърне с римски монети в местността Садина.

„Обикалят с металотърсачи и коли, търсят, след като има такъв интерес, значи намират, но няма кой да сподели подобно нещо, защото е незаконно”, разсъждава местният управник. Според него най-много търсачи имало около т. нар. Червена стена. В миналото край нея имало множество вили на римски земевладелци, а самият Иван Асен Втори наредил да вдигнат манастир, в който да живее майка му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Родопите са пълни със злато и рубини, много хора забогатяват
Next: Дори в жегата доматите ще растат като луди, ако ги напръскате с това

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.