Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж влезе да си купи хляб от Кауфланд с биткойн, случи му се случка
  • Новини

Мъж влезе да си купи хляб от Кауфланд с биткойн, случи му се случка

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2023
vdkmvfdmvjnfdvf.png

Интересен пост, посветен на виртуалната валута биткойн, предизвика интереса на мнозина във Фейсбук.

Негов автор е Хамстера, нетрадиционен инфлуенсър, който има десетки хиляди последователи.

Той се представя последователно като верен почитател на криптовалутите и в частност на биткойн. Преди дни той написа следното за тези, които още не схващат смисъла от съществуването на виртуалните пари:

 

„Отидох да пазаря в Кауфланд с биткойни. Оказа се, че не приемат и не мога да си купя хляб с биткойни…

После пробвах да си платя със златни монети – и с тях не става …

Какъв е извода – това, че не можеш да си купиш хляб в Кауфланд с биткойни не е проблем.

Биткойн не е валута за разплащане (въпреки че в Ел Салвадор е) – той е финансов инструмент за спестяване – също като златото.

За разлика от златото, технически е много по-лесно биткойн да се ползва и за разплащания.“

Размислите и страстите на Хамстера по повод криптовалутата предизвикаха дискусия, която показва нивото на разбирана за тях сред повечето българи.

Повечето са на мнение, че те по принцип са някаква измама и средство единствено за спекулации.

Други пък надменно се подиграват на по-консервативните коментатори, като твърдят, че те въобще не разбират принципа на биткойн и поведението му на фондовите борси.

Едно поне се изясни, малко неочаквано.

Съдейки по израза „отидох да пазаря“, най-вероятно Хамстера е от Варна.

Възможно е разбира се той вече на де живее в морския град, но явно все още е запазил навика за неправилна употреба на някои думи, твърде характерна за региона.

Междувременно лицето на „Кауфланд“ Биляна Гавазова показа кулинарните си способности в ново видео в канала на веригата в YouTube.

Това едва ли е изненадало феновете на чаровната бивша журналистка и настоящ PR.

Явно за нея готвенето е нещо много важно и не случайно първото ѝ запомнящо се връщане на екран след напускането на bTV беше в „Черешката на тортата“ по Нова телевизия.

Тогава зрителите доста поспориха по темата става ли Биляна за готвач или не.

Едната причина беше, че тя получи толкова сериозна подкрепа от свекърва си, че доста се запитаха какво ли пък е свършила самата Гавазова.

Тя направи и лек гаф, като почна да опитва гозбите си с една и съща лъжичка, което много зрители обявиха за напълно дилетантска проява.

В поредното видео за качеството на храните в Кауфланд, Гавазова направо прескочи етапа на готвенето и влезе в ролята на кулинарен експерт.

Задачата ѝ беше лека – да разпознае без да опитва кой от два бургера се месо и кой с вегетарианско кюфте.

С леко преиграване, тя се справи със задачата. Дори се сети, че червеният цвят във веджи бургера е постигнат със цвекло.

PR-ката хвърли и един боб да види бъдещето

Колкото до останалите съставки в безмесното кюфте, Гавазова си призна, че не може да ги познае. А те бяха лесни – ориз и леща.

За сметка на това тя умили зрителите, като каза, че като чуе за варива и си спомня за баба си, с която навремето чистила боб и ориз.

В миналото тази процедура беше абсолютно задължителна, защото пакетите бяха пълни с доста боклуци.

„Ще почерпя баба с вегетариански бургер, защото тя често ми готви боб в гърне, който е много вкусен“, заяви Биляна Гавазова.

Накрая на видеото тя даже се опита да гледа на боб, без да има каквато и да е представа как се прави това.

Гавазова и тук леко сгафи, като каза, че това сигурно е само българска традиция.

Твърди се обаче, че такова гадаене има в Турция и Египет. Разбира се, това не е „древно тайнство“, а относително скорошна традиция. Все пак бобът идва от Америка в Европа едва през 15-16 век.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Потресаващо! Заловиха свещеник, полицаите са се хванали за главите от видяното
Next: Tecт зa Moзъĸът: Aĸo нaмepитe вcичĸи живoтни зa 15-20 ceĸyнди вcичĸo e нapeд

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.