Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж гледа и не вярва на очите си! Просеща жена напълни торбата в супермаркета и отпраши със скъпа кола
  • Новини

Мъж гледа и не вярва на очите си! Просеща жена напълни торбата в супермаркета и отпраши със скъпа кола

Иван Димитров Пешев март 16, 2023
asgasyaksdasdapsd.png

Немалко хора оставят по левче-два на просяците по улицата, размекнати от окаяния им вид, макар да знаем, че просията е един от най-добре процъфтяващите и организирани бизнеси у нас. Но един пловдивчанин сподели в медиите случка, на която е станал свидетел на паркинга на магазин Кауфланд , преобръщайки представите ни за този „занаят“.

Въпросният мъж останал изненадан от поведението на своя съгражданка, на което станал свидетел пред голям магазин в града, пише Глас нюз бг.

разказва, че видял млада жена, която молила за по „левче“ влизащите в магазина. Събирала и стотинките, които оставали в пазарските колички по паркинга. Росен Д. подчертава, че пловдивчанката не била от малцинствен произход и видимо била облечена  прилично.

Поведението учудило мъжа, който решил да я наблюдава. Той споделя, че за час тя не престанала да „проси“. След това със събраните пари влязла в магазина, където си купила храна.

После се качила в автомобил и си тръгнала.

„Просто нямам думи, колко може някои хора да бъдат изобретателни и вместо в трудоспособна възраст да работят 8 часа.  За един час спечелиха толкова, колкото някои хора за ден!“, заключава пловдивчанина.

Вижте цялата публикация на Росен Д., публикувана без намеса:

„Вчера –  13 март 2023 година, при влизане в „Кауфланд“ на „Пещерско шосе“ до магазин „Лидъл“, забелязах млада жена на видима възраст около 30 години да проси. Жената не беше от ромски произход, беше облечена със спортен клин и маратонки „Найк“.

Беше доста пъргава и имаше спортно телосложение. Ходеше при всеки влизащ в магазина и молеше за левче, на останалите им взимаше празните колички и взимаше 50 стотинки от тях.

Спрях се и я наблюдавах. Просеше около час, след което влезe в магазина и с изпросените пари напълни пълна чанта с хранителни продукти! След това се качи в лек автомобил „Мазда“ и отпраши в някаква посока.

Просто нямам думи колко може някои хора да бъдат изобретателни и вместо в трудоспособна възраст да работят 8 часа за един час спечелиха толкова, колкото някои хора за ден!“

Ситуацията буди широк отзвук в мрежата. Някои граждани се дивят, че мъжът е загубил време, за да наблюдава чужди действия. Други считат поведението на младата жена за неприемливо.

Continue Reading

Previous: Всеки вторник този човек обядваше с бездомна жена. На една среща тя му каза нещо, което промени живота му
Next: Синоптикът Янков каза какво чудо с времето се задава до дни в България

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.