Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж забелязал лицето на Исус в дънера, докато цепел дърва за коледния огън
  • Новини

Мъж забелязал лицето на Исус в дънера, докато цепел дърва за коледния огън

Иван Димитров Пешев декември 27, 2022
ddausndasodsa.png

Британецът Фил Бъкли цепел дърва за празничен огън, когато открил свещен дънер, който приличал на статуята на Спасителя Христос в Рио де Жанейро, Бразилия.

„Отрязах едно парче и си помислих: „О, Боже, това прилича на Исус!“, казва 44-годишният мъж.

В резултат на това Бъкли спасил дървения Месия от огъня и сега отказва да го изгори.

„Не можах да се накарам да го изгоря , особено по Коледа“, споделя мъжъ, който служител човешки ресурси.

Той отбелязал, че ще го „покаже“ на семейството и приятелите си, добавяйки, че е „малко забавно“.

Най-светлият празник е – Рождество Христово. Празник, който ни събира с хората, които пазим в сърцата си, празник, които ни прави по-добри, по-светли и нас. На този празник особено ярко свети звездата на един град – Витлеем, разположен на Палестинския Западен бряг – мястото, посочено като родното на Исус Христос от повечето евангелия. Да, правилно прочетохте.

Повечето. Витлеем не е признат от всички източници като градът, в който е роден Христос. Различни източници сочат различен град като рожден на Спасителя – факт, известен на малцина. Наистина ли е роден Христос във Витлеем и кои са другите градове, сочени като предполагаемо рождени за Божия син?

В кой град се е родил Исус Христос? Четирите първи книги от Новия завет, които познаваме като „евангелия“ на последователите на Спасителя – Матей, Марк, Лука и Йоан, разказват историята на Исус Христос, която всички познаваме. Освен тях обаче има и други текстове, предаващи живота и делата на Исус. В някои от тях като роден град е посочен не Витлеем, където Мария и Йосиф от Назарет попадат преди раждането на Исус заради преброяването.

В други градът, в който се е случило чудото, е друг. Защо историята за раждането на Христос от девица не е изненадала ранните християни Ако от библейските източници обърнем поглед към археолозите, ще открием и друга любопитна информация, която ще ни изненада – по думи на някой от тях като например на израелския археолог Авирам Ошри, родният град на Исус Христос е Витлеем, но не Витлеем в Юдея, за който няма историческо доказателство, че е бил населено място в онези времена, а Витлеем в Галилея – селище в хълмиста местност в Северен Израел.

Археологът подкрепя твърдението си и с откритието, че във времето, в което се е родил Христос, именно във Витлеем в Галилея е съществувал ритуал с помазване, както и с факта, че този Витлеем е бил само на 10-тина километра от мястото, където са живели родителите на Христос – тоест от Назарет.

Твърденията на археолога наистина звучат разумно и правдоподобно, но едва ли ще се намерят безспорни доказателства за това, тъй като оставени непотърсени през всички тези векове и години, те са унищожени от времето и човечеството. Така че най-вероятно въпросът в кой град се е родил Исус Христос ще остане недоразгадан, а хората ще продължат да вярват, че това е Витлеем на Палестинския Западен бряг.

Евангелието от Марко – най-старото, разказващо за живота на Исус, говори за Исус от „Назарет в Галилея“ и не споменава никъде Витлеем като рождено място на Спасителя. Тоест то също поражда съмнения наистина ли Витлеем, който познаваме като рождено място на Исус Христос, е градът, в който е роден синът Божий. Това го няма в Библията:

Загадката на Исус Христос Други шокиращи писания относно раждането на Спасителя Някои източници обръщат внимание на факта, че рождеството, което празнуваме, е било най-тъжна дата за други семейства. Притеснен, че Исус ще му вземе трона, цар Ирод решава да го убие, поради което поръчва на войниците масово изтребване на новородените бебета момченца.

Колко дечица са били погубени източниците не дават информация, но подчертават, че това е била скъпа цена, която много семейства са платили, за да го има нашия спасител. В евангелието на Лука този цар Ирод и тежката съдба на другите дечица липсват.

Сякаш това не се е случило. Трети източници подчертават и друг интересен факт – никъде няма записани думи на бащата на Исус. Споменава се често майката, но Йосиф сякаш не съществува в живота на сина на Бог. Дали Йосиф не е споменаван като наказание за намерението си да напусне Мария, разбирайки че тя е бременна не от него, или причината е друга – не може да гадаем.

Безспорен факт е, че дори различните евангелия съдържат противоречива едно на друго информация по някои въпроси и теми, но едва ли това е същността на нещата. В основата на всичко са вярата, спасението, обича, саможертвата. А те нямат роден град, защото се раждат в сърцата ни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бездомно куче завежда мъж до бебе, изоставено на сметище увито в кафява кърпа
Next: Жените падат в краката му: Юксел Кадриев покори и Цънцарова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.