Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж, който пътувал напред във времето, разказа какво ни чака през 2749 година
  • Новини

Мъж, който пътувал напред във времето, разказа какво ни чака през 2749 година

Иван Димитров Пешев ноември 25, 2022
pastuasvlasvlaslv.jpg

Интересното е, че според твърденията на моряци, участвали в експеримента, те по необясним начин сменили местата си на кораба.

Американецът Ал Билек също твърди, че е участвал в легендарния Филаделфийски експеримент през 1943 година и е пътувал във времето . Той казва, че е прекарал 6 седмици в 2137 година и цели две години в 28-ми век.

Билек описва далечното бъдеще като високотехнологичено и то няма да се управлява от хора, а от един компютър със свръхинтелектуални възможности.

 

Не изпускай тези оферти:

По негови думи само след няколко столетия на планетата ни ще се възцари социалистически строй, а правителствата и президентите ще се превърнат в спомен. Той твърди и че климатичните изменения, на които сме свидетели днес, не са безобидни и в бъдеще човечеството се изправя пред промени с катастрофален характер.

Ал разказва, че на 13 август 1943 година е бил на кораба DE 173 от експеримента Филаделфия, който проверявал чрез Общата теория за относителността на Айнщайн дали светлината може да се манипулира и човек да пътува във времето.

За този експеримент Билек казва, че е загубил съзнание само за няколко минути и когато се е събудил, се е намирал в 2137 година.

Американецът е бил настанен в болница, каквато преди това не е виждал. Лекарите използвали светлинно и вибрационно оборудване и светкавично бързо възстановили жизнените сили на пациента.

През тази година той разбрал, че човечеството се бори активно с големите климатични изменения от 2025 година. През 2137 година планетата вече е променена до неузнаваемост.

 

Американският щат Флорида е под вода, нивото на Световния океан се е повишило, а Джорджия се е превърнал в крайбрежен щат.

Магнитните полюси ще започнат да се изместват, но човечеството ще успее да създаде изкуствени и да предотврати свързаните с обръщането на полюсите катастрофи.

Ще има Трета световна война, казва още американецът. В нея Америка и Европа ще воюват срещу Русия и Китай.

През 2020 година ще бъдат разсекретени американски военни документи, от които ще стане ясно, че американското правителство си сътрудничи с извънземна цивилизация от 1954 година.

През 2749 година Ал Билек е видял плаващи градове в океаните. Интелектуалните възможности на цялото човечество били по-високи, а телепатията се е развила до съвършенство.

Планетата се управлява от огромен компютър, а всички хора вече живеели като единна нация.

Билек завършва разказа си с предупреждението, че каквото и да правим няма как да променим бъдещето. То е предопределено, както за отделния човек, така и за цялото човечество.

Continue Reading

Previous: Побелява до часове! Снегът идва с пълна сила в България
Next: Мъжът на Жени Джаферович разказа за тормоза и заплахите към семейството

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.