Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж купи запустяло училище и го превърна в уютен семеен дом
  • Новини

Мъж купи запустяло училище и го превърна в уютен семеен дом

Иван Димитров Пешев юни 13, 2023
zasdoasorototsrsprs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Преди около 16 години в американския град Дуранго, щата Колорадо, за продажба е обявена сградата на гимназията.

Занятията в училището отдавна били преустановени, зданието било изоставено и непригодно за по-нататъшна експлоатация, затова и цената му била много ниска.

Въпреки това купувач се намерил! Чарлз Шоу решил да купи училището и да се засели в него заедно със съпругата и детето си.

Първоначално преобразуването на училището в уютен дом изглеждало мисия невъзможна.

 

То било изключително запуснато, по стените имало безброй пукнатини, но основите били много солидни. Веднага след придобиването на имота, Чарлз запретнал ръкави и се захванал за работа.

Трудил се неуморно и успял да превърне неугледното школо в уютен и многофункционален дом за семейството си.

Първо започнал със стаята, в която ще спят той и съпругата му. След това дошъл ред на детската. И на кухнята, в която половинката му ще приготвя вкусни ястия за цялото семейство.

След като приключил с най-важните помещения, Чарлз се заел с останалите класни стаи, които решил, че може да отдава под наем. Училището било голямо и тричленното му семейство не се нуждаело от толкова много пространство.

След ремонта в дома му няма нито една излишна стая, в която да не се помещава фирма, художествено ателие, творческо студио или танцова школа.

Когато господин Шоу купил огромната сграда, сметките за комунални услуги били ужасяващи. В началото месечните разходи на семейството възлизали на около 5000 долара. Чарлз решил, че нещата не могат да останат така и направил дома си енергийно ефективен.

За целта заменил обикновените лампи със светодиоди, из цялата сграда монтирал датчици за движение, които да изключват вентилационната система и осветлението, когато на мястото няма никой.

На покрива на сградата монтира слънчеви панели, с които да ползва безплатна енергия.

След промените за сградата с площ от 4180 кв. метра месечните му разходи паднали от 5000 на 300 долара, което си е огромна икономия.

Благодарение на наемите, които всеки месец получава от останалите класни стаи, семейство Шоу отдавна е избило разходите около нетрадиционната си покупка, че дори е излязло на плюс.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Красива нашенка напусна добре платена работа в ООН и се захвана с фермерство
Next: Те поканиха над 300 гости за сватбата, но никой не дойде: Това което младоженката изрече трогна всички

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.