Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Криминални
  • Мъж остана без работа заради грешен тест за наркотици, а го болял зъб – КРИМИНАЛНО
  • Криминални

Мъж остана без работа заради грешен тест за наркотици, а го болял зъб – КРИМИНАЛНО

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
Мъж остана без работа заради грешен тест за наркотици, а го болял зъб – КРИМИНАЛНО

Мъж от Горна Оряховица ще съди МВР за пропуснати ползи. Причината е, че от Пътна полиция му взели книжката заради положителен тест за наркотици. Седем месеца по-късно мъжът е оневинен, след като кръвната му проба е отрицателна. После станало ясно, че е пил обезболяващо заради болка в зъба. Човекът обаче 7 месеца останал без работа, съобщава Нова телевизия.

Историята на 29-годишния Милен Лаков от Горна Оряховица започва на 4 юли миналата година. В следобедните часове е спрян за рутинна проверка от Пътна полиция. Поискали да му направят и тест за наркотици. Мъжът се съгласил. „Направиха ми и ми показа бензодиазепин. От един аулин ми показа бензодиазепин. Задържаха ме за 24 часа и ми казах, че като дойдат кръвните проби, всичко отпада и ми се връща книжката. Отидох в болницата, дадох кръв, но не знаех, че се чака толкова дълго време – 7 месеца”, разказа Милен Лаков.

Той е професионален шофьор. След като останал без книжка, останал и без доходи. „В смисъл, не са ме изгонили, но без книжка не мога да карам и седем месеца останах без работа”, обясни Лаков. От Пътна полиция обяснили на 29-годишния мъж, че резултатът се бави, тъй като кръвта му се изследва в лицензираната лаборатория на Института по криминалистика, където идвали проби от цялата страна.

Д-р Борислав Генчев е в списъка на вещите лица, които дават становище по дела за употреба на алкохол и наркотици. „Някои от тестовете реагират на медикаменти, които се изписват дори с обикновена рецепта от лекуващ лекар, като по-разпространени обезболяващи, а и на много медикаменти, които общопрактикуващите лекари изписват така наречените зелени рецепти. За много от тях е отбелязано, че могат да се използват и при шофиране, но при повишено внимание”, обясни д-р Борислав Генчев.

Разказът на Милен Лаков не изненадва д-р Генчев. „И аз има пациенти, които са се оплаквали по този повод. Оказва се, че някои от тестовете на полицията, които дават за пет наркотика положителен тест, оказва се, че след кръвна проба, която е бавна, скъпа, сложна, пациентът или засечения с обвинение за наркотици, е използвал медикаменти, които са разпространени в аптечната мрежа. Трамадолите. От групата лекарства, които съдържат парацетамол, някои леки седативни средства могат да реагират. Понякога и аулина и други подобни аналгетици от по-висш клас могат да реагират”, обясни д-р Генчев.

Медикът съветва, как да реагират шофьорите в случай, че са сигурни в себе си, че не са употребил наркотици. „Да съобщават, какви медикаменти са използвали, на органите на реда. Те биха съобразили, Мисля, този факт и биха решили, как да процедират с човека”, каза д-р Генчев.

От МВР отказах коментар, тъй като имало проверка по конкретния случай, която не била приключила. Милен Лаков твърди, че никога не е ползвал наркотици. „Не е проблем да те тестват. Проблемът е какво им показват машините или по-бързо да излиза този кръвен тест, а не 7 месеца”, заявява Милен Лаков. Той вече се е върнал на работното си място – тежкотоварен камион за разнос на хранителни стоки и подготвя съдебната си жалба си срещу МВР за пропуснати ползи.

 

Continue Reading

Previous: Два екипа огнеборци спасиха пет къщи при пожар в една
Next: Момиче самосатастрофа на бул. Черни връх в София.Няма пострадали, а

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.