Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж отказва да изключи жена си от животоподдържащ апарат, тя се събужда след 2 месеца и прегръща новородения си син
  • Новини

Мъж отказва да изключи жена си от животоподдържащ апарат, тя се събужда след 2 месеца и прегръща новородения си син

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
dfshgfghrtrt.jpg

Бременна жена от Индиана получава усложнения, които наложили спешно цезарово сечение. Това било само началото на нейното най-важно пътуване в живота. Тя прекарва месеци в кома, но съпруг й отказа да се предаде.

Отъм и Зак Карвър били развълнувани да посрещнат третото си дете. Двамата се запознават като тийнейджъри и имат красива любовна история. Те обаче никога не са очаквали бедите, които ги сполетяват през 2021 г.

По време на осмия месец от бременността на Отъм се случва най-лошото. Бременната жена била хоспитализирана и ражда момченце, на име Хъксли. Той бил здрав и щастлив, но майката се озовава в интензивното борейки се за живота си.

Лекуващият лекър на Отъм не смятал, че жената ще преживее изпитанието и след два месеца на животоподдържащо лечение лекарят предложил на Зак да изключи машините и да остави съпругата му да си отиде спокойно. Но Зак отказал да спре да вярва, че жена му ще се възстанови напълно.

Той се молил за нея всяка секунда от деня и за щастие имал хиляди последователи в социалните мрежи, които го подкрепяли с молитви, надявайки се на Бог за чудо. Въпреки нулевия процент шанс за оцеляване, те имали вяра.

Молбата на съпруга

Зак не можеше да си представи свят без Отъм : “Не познавам живота без нея.” Той бил съкрушен, че съпругата му не е имала шанса да прегърне новото си момченце, затова отправил специална молба към лекарите.

Мъжът помолил медицинските лица да изведат Отъм от упоено състояние, за да може да види и подържи бебето Хъксли. Той знаел, че това може да е първият и последният път, когато тя прави това, така че се помолил на медицинския екип за тази важна крачка. Те се съгласили и подарили на майката този незабравим момент с нейното безценно дете.

Преживяването било незабравимо за всички и означавало всичко за болната майка. Жената се събудила пред учудените погледи на доктори и роднини. Специалната среща била отговор на една от молитвите на Зак. Гордият баща си припомня :

„Нейните родители, един от най-добрите й приятели и много медицински сестри и лекари станаха свидетели на специалния момент. Не знам дали е имало някой, който не се просълзи в стаята. Какъв невероятен ден.“

„След обстойни прегледи лекарят влезе и каза: „Нямаш нужда от белодробна трансплантация. Ще се оправиш.“ Това беше новината, които всички чакахме. Прегърнахме се и благодарихме на господ и на доктора.”

Всички гледаха със страхопочитание как Отъм с всеки изминал ден показваше признаци на подобрение. Напредъкът й бил бавен, но Зак знаеше, че любимата му съпруга ще се оправи.

След три месеца Отъм получава разрешение от докторите и се прибра у дома през декември 2021 г. Тя вече била променен човек.

“Всеки ден е подарък. Кажете на хората, че ги обичате и ги прегръщайте често. Просто всичко може да се промени толкова бързо и не искате да оставите нищо недоизказано. Ценете всеки един ден сякаш е последен, радвайте се на природата и на хората около вас, защото няма нищо по-силно от любовта” , казва Отъм.

Зак споделя още, че е започнал да се моли с децата си всяка вечер, нещо, което не е правил преди. Животът им вече никога няма да бъде същият и те никога не приемаха чудото, което им се случи за даденост.

Семейството се надяват, че тяхната история ще насърчи другите да разпространяват повече любов, защото животът е кратък. Пожелаваме им много щастливи и здрави години заедно със семейството си.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сестрата на Селин Дион проговори за ада и агонията, през които певицата преминава и няма спасение
Next: Извънредна ситуация на АМ Тракия. Шофьорите гледат в ступор

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.