Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж открива мистериозен подземен град, докато прави ремонт на къщата си
  • Новини

Мъж открива мистериозен подземен град, докато прави ремонт на къщата си

Иван Димитров Пешев юни 5, 2023
graddzodsoosiiirss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Предполага се, че градът е бил изграден преди приблизително 3000 години.

Той се намира близо до Деринкую, Турция. Изследователите все още спорят за точния създател, причината и времето на неговото създаване.

Интересен факт е, че градът е бил случайно открит от местен жител през 1963 година.

Той разтърсил стената на своята маза и открил стая с коридори, които водят към подземен лабиринт.

В града има всичко необходимо за живот – вентилационни шахти, жилищни квартали, стопански постройки, кухни с пещи, трапезарии, училища, магазини, църкви и гробища.

Изследователите считат, че подземните коридори са много по-продължителни, но все още не е ясно колко точно.

Там също се намира и изба.

Последните жители на града, най-вероятно, са били ранни християни. Въпреки това, те не са били оригиналните строители на града.

Този населен център е бил дом на хора от различни култури. С течение на времето, те са били заменени от други групи хора.

Този демографски процес продължил до 8-и век пр.н.е., след което градът е попаднал в забрава за почти 1000 години.

На входа на града има каменни врати, които служат за защита срещу външни нападения.

Дори и ако неприятелят проникне в града, няма да успее да се върне на повърхността без карта на тайните проходи в лабиринта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мама прави лютеницата с тази мързелива рецепта – става супер вкусна и не можем да й се наситим
Next: Мъж намери златно съкровище за милиони, докато си плеви градината

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.