Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж откри 47 хиляди в стените на новия си дом! В кутии за Nesquik! После му се стъжни
  • Новини

Мъж откри 47 хиляди в стените на новия си дом! В кутии за Nesquik! После му се стъжни

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2023
atasktuasdkasodask.png

Мъж се оказал с 47 000 паунда в ръце, които намерил натъпкани в стената на новия си дом в кутии от Nesquik.

При ремонта на жилището се оказва, че са открити шест кутии, пълни с пари и различни други дреболии – късмет за Тоньо Пинейро.

Но тази радост от намирането на десетки хиляди в евро била кратка, тъй като испанецът установил, че деветте милиона песети са толкова стари, че вече не може да обмени валутата.

Банката на Испания спряла да приема по-старите банкноти, които Пинейро открил, оставяйки го с доста стара, доста безполезна валута, натъпкана в няколко кутии.

Не изпускай тези оферти:

Говорейки за неочакваната си печалба и последвалата реализация, Пинейро си спомня за осъзнаването си след разговор с банката, като казва: „Обадих им се, но те ми казаха, че това вече не е възможно.“

Базираният във Валенсия строител казва, че ще запази някои от банкнотите като сувенир за забележителната си находка, която направил при строежа на къща в Галисия.

В жилището, което купил за пенсионирането си, имало кутии от Nesquik, пълни със стари пари.

Тоньо казва, че домът е бил изоставен в продължение на четири десетилетия преди находката, а строителят се е заел с имота, когато го е видял обявен във Facebook.

„Предполагам, че са държали тези контейнери, за да избегнат влагата. Последните бяха малко повредени, но другите не бяха – бяха изгладени, беше невероятно“.

Не всичко е било гладко за строителя, който признава, че е изпаднал в „ярост“, след като е разбрал, че състоянието му е почти безполезно, въпреки че Пинейро планира да продаде несъществуващите пари на някои колекционери.

Пинейро е изпуснал крайния срок за размяна на парите с много. The Sun съобщи, че Банката на Испания е спряла да приема тези банкноти още през 2002 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 93-годишен се ожени на рождения си ден-И не е кой да е, а един от малкото на тази планета, постигнали нещо забележително
Next: Получете подарък от съдбата на 02.02.2023 г. – ето как да хванем късмета за опашката на мощната огледална дата

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.