Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж от Лозен: Преди година двойният убиец уби братовчедка ми
  • Новини

Мъж от Лозен: Преди година двойният убиец уби братовчедка ми

Иван Димитров Пешев август 5, 2023
dtyjfghjghjhg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

18-годишно момиче и млад мъж са убити край София, има задържан.

В село Лозен в момента още се събират хора, предаде БТВ.

Мъж влезе в ефира на БТВ и заяви, че въпросният човек е убил братовчедка му.

„Моята братовчедка същият я уби. Има досъдебно производство. Година и половина не се прави нищо. Ако бяха направили нещо прокуратура и съд щяхме да предотвратим тези две убийства“, каза Станислав Сираков.

Той твърди, че има самопризнания.

От прокуратурата не са потвърдили това.

Хората настояват за по-бързо и справедливо дело. Обстановката за сега е спокойна.

Двете жертви са открити на две различни места в района. В Айтос по случая тази сутрин е задържан 34-годишен мъж. Той вече е докаран в София.

Не е осъждан, но има административна глоба за средна телесна повреда по хулигански подбуди.

Заподозреният за двойното убийство е разследван за смъртта на друга жена миналата година

Той не е бил осъждан, а разследването все още не е приключило Протестиращият Станислав Сираков твърди пред bTV, че за предишното дело има самопризнания. „Моята братовчедка същият я уби.

Има самопризнания в съда. година и половина се води досъдебно производства“, добави той.

Той се е познавал с двете жертви, има данни, че е бил в близки отношения с момичето. До настоящия момент са извършени оглед на местопроизшествие, претърсване и изземване, освидетелстване на лице, разпитани са свидетели. Иззето е огнестрелно оръжие, за което се предполага, че с него са извършени убийствата.

Има задържан мъж, открито е и огнестрелно оръжие Следва арест в района на Айтос. Задържаният е 34-годишният Чавдар Бояджиев. В Лозен, откъдето са и заподозреният, и жертвите, днес са в шок. „Изненада ме, силно бях изненадан и притеснен. Съжалявам, съболезнования“, заяви кметът на селото Георги Младенов. bTV научи, че престъплението започва с убийството на 18-годишното момиче.

Тя и задържаният са имали интимни отношения. В нощта на престъплението са се скарали за пари и се е стигнало до фаталния изстрел. След това Чавдар Бояджиев се среща с втората жертва, на когото е дължал 10 000 лева.

По наша информация той е признал пред другия мъж за първото убийство и е поискал още пари, за да избяга. Стига се до спор и до вторият фатален изстрел. Двойното убийство край София:

Задържан е заподозрян мъж, иззето е оръжие Една от жертвите е момиче на 18 години Общ познат разказа пред bTV за отношенията между тримата. „Били са заедно, какъв е мотивът, каква е причината – нямам никаква представа. Предишният ден бяхме аз, Иво, Чавдар и тримата цял ден заедно без никакви проблеми, без конфликти“, заяви Димитър Неделчев. Мъжът разказва още, че убитият не е бил проблемна личност и не е бил в близки отношения с убитото момиче.

В момента на мястото на престъплението се извършва оглед “Може би един от най-най-добрите хора. Нито е конфликтна личност.

Иво може би се е виждал един, най-много два пъти с Яна, заедно като са тримата. Той не поддържа абсолютно никакъв контакт, даже Иво си има приятелка”, разказа Неделчев. По наша информация оръжието на престъплението е законно притежаван пистолет на близък на задържания.

Организира се мирно бдение в памет на убитите край София По-рано днес бе разкрито двойно убийство, извършено на две различни локации в Лозен Самият той работи като охранител, а преди време е разследван за смъртта на бившата си приятелка.

От прокуратурата казаха, че утре задържаният ще бъде задържан за 72 часа, а след това ще му бъде поискана и постоянна мярка „задържане под стража“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Такава събота България не помни: Ад на пътя със загинал, този път край Петрич
Next: Време е България да узнае истината за Тото, Тити, Дебора и Георги, говори Мира Добрева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.