Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж от село намерил дупка в полето! Това, което намерил вътре, изненадало всички
  • Новини

Мъж от село намерил дупка в полето! Това, което намерил вътре, изненадало всички

Иван Димитров Пешев декември 5, 2022
seelasooatoast.jpg

През 1835 година, селянин в Кент, Англия, извършвал обичайната си работа на полето. Изведнъж обаче след един удар с лопата, земята пропаднала в тъмнината.

Очевидно е, че стоял над нещо кухо, но от повърхността не е могъл да види нищо

Работникът извикал месният учител, който доброволно спуснал малкия си син Джошуа със свещ в ръката. Никой от тримата не подозирал какво ще открие долу малкия Джошуа.

Когато излязъл на повърхността, той разказал за чудото, което видял под земята. Описал помещението, в което имало стотици хиляди внимателно подредени миди.

Не изпускай тези оферти:

 

Нито един от двамата възрастни не му повярвал, но когато разширили дупката и влезли в пещерата, разбрали, че Джошуа не си е измислял нищо. Там имало огромни проходи и помещения внимателно облицовани с хиляди черупки от миди. Също така и огромни ротонди и един олтар, който също бил покрит с мозайка от миди.

Учителят веднага си помислил за финансовата ползва на това невероятно място. Той бързо закупил земята и наел екип, който реставрират пещерата и построи вход за посетители. Две години по-късно, през 1837 година, Margate Shell бил отворен за обществото за първи път. Днес това изумително място продължава да се посещава от хиляди туристи годишно.
 

Но остава главния въпрос – кой и защо е създал изумителната пещера!?

Някой мислят, че пещерата е била построена от средновековни аристократи, някъде през осемнадесети век. Други смятат, че може да е била използвана като астрологичен календар, или, че е свързана с масоните и тамплиерите. Други пък твърдят, че е свързана с мистериозна мексиканска култура, която е живяла преди около 12 000 години.

Пещерите с черупки всъщност са били много популярни сред европейските богаташи през осемнадесети век. Но, има един проблем. Пещерата се намирала на територията на ферма, и същата земя никога не е била собственост на човек с голямо богатство. Нямало и никакви документи, които да показват, че там се е строяло нещо някога, а изграждането на подобно нещо със сигурност не би останало незабелязано.

 

Може би някой ден ще се разбере кой стои зад това творение, но дотогава ние можем само да се възхищаваме на това мистериозно място!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ясновидката Нина забрани да държим пари в плик и семейството ни веднага започна да забогатява
Next: Осемдесетгодишна баба от София живее в дом за възрастни хора: Имам 4 деца, а няма кой да ме гледа

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.