Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж помогна на пенсионерка да смени гума на колата, но едва вечерта разбра коя наистина е тя
  • Новини

Мъж помогна на пенсионерка да смени гума на колата, но едва вечерта разбра коя наистина е тя

Иван Димитров Пешев април 8, 2022
jenenanagumaaa.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Добротата в хората днес се среща рядко. Повечето хора правят добро на приятели и познати, но рядко те са от сърце, а за съжаление в повечето случаи – с някаква цел или материална облага.

Доброто направено от сърце, дори и на непознат човек и бързо забравено е безценно и истинско злато, както ще се убедите малко по-късно.

Сега ще ви разкажем за една такава история – за истинското добро и негово неочаквано, щастливо и чудно връщане…

Всичко започнало в един дъждовен ден, когато гумата на колата на възрастна дама ненадейно се спуква. Тя нямала идея как ще се прибере вкъщи. Наоколо минавали рядко коли, нямала и на кого да се обади за помощ.

През това време по селския път се задал мъж. Шофирайки видял спрялата встрани кола. Там, прегърбена под дъжда, стояла дама която гледала разтревожена. Младият човек решил да спре и да й помогне.

Жената се обезпокоила, когато непознатият човек се приближил към нея. Какво иска този човек? Тайно се надявала някой да й помогне…

Но тъй като тя не могла сама да смени гумата, нямала друг избор. Дамата оставила всичко в ръцете на мъжа, който взел инструменти, резервната гума и я сменил за няколко минути.

Жената благодарила на младежа и му предложила да заплати за благородната помощ. Мъжът категорично отказал предложената сума.

Казал само: „Просто си спомнете за мен, когато видите, че някой има нужда от помощ. Спомнете си за Брайън Андерсън и се отплатете с добро за добрината“.

Мъжът дал газ и бързо заминал.

А старицата била толкова трогната от добротата на този човек, че чак не могла да повярва какво й се е случило.

След това се качила на колата си, покарала няколко километра нагоре по пътя и спряла пред едно заведение за хранене.

Там я посрещнала чаровна сервитьорка, която й предложила кърпа да си изсуши мокрите от дъжда коси. И тук възрастната дама забелязала, че сервитьорката е в напреднала бременност. Навярно е била много уморена, но въпреки това, изглеждала като най-милия човек на Земята.

Възрастната жена си поръчала освежаваща напитка и бързо я изпила. После си спомнила за Брайън Андерсън. Оставила за напитката си 100-доларова банкнота, а когато сервитьорката отишла за ресто, възрастната дама бързeшком отпрашила към вкъщи.

Сервитьорката видяла бележка върху салфетката: „Един много добър човек ми помогна по пътя насам, сега аз помагам на Вас“. В салфетката имало още цели 400 долара!

Сервитьорката не очаквала такъв огромен бакшиш и се зашеметила. Следващия месец се очаквало да се роди бебчето й и тези няколко седмици обещавали да бъдат много трудни. Тя прибрала парите в престилката си и довършила работата си.

След няколко часа сервитьорката, най-накрая, се прибрала у дома. Легнала в леглото и, мислейки днес колко й провървяло, се навела към мъжа си, целунала го по главата и казала: „Всичко ще се оправи! Обичам те, Брайън Андерсън“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Забравена бележка от банкомат раздели мрежата, след като видяха сумата
Next: Зеленски попари крехките надежди за мир: Задава се най-бруталната и кървава офанзива на Русия

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.