Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж поръча на съпругата си да го погребе с всичките му пари: На погребението тя смая всички с решението си
  • Новини

Мъж поръча на съпругата си да го погребе с всичките му пари: На погребението тя смая всички с решението си

Иван Димитров Пешев януари 4, 2023
skjasdnasndask.png

Мая Анджелоу веднъж каза: „Научих, че хората ще забравят какво сте казали, хората ще забравят какво сте направили, но хората никога няма да забравят начина, по който ги карате да се чувстват.“ Много от нас се стремим да правим точно това.

Опитваме се да правим добри неща, защото искаме да оставим добро впечатление.

За съжаление, има и такива, които възприемат света по различен начин. Живеят егоистично и мислят само за себе си и за своите нужди, независимо от това как влияят на хората около себе си.

Изповедта на един клошар или урокът, който все още не сме научили

Не изпускай тези оферти:

Покойният ѝ съпруг работи упорито през целия си живот и спестява всичко, което изкарва с честен труд. Той обича парите повече от всички други неща. Няколко дни преди да почине, той се обърна към жена си с едно последно желание.

„Когато умра, искам да сложиш всичките си пари в ковчега. Искам ги с мен„.

Тя обеща да удържи на думата си и да изпълни обещанието си. Дошъл и този ден – погребението му. След като свършила церемонията, гробаря попитал дали може да затвори ковчега, а съпругата му казала: „Чакай малко“…

Имала кутия от обувки със себе си. Взела кутията и я сложила в ковчега. Гробаря затворил ковчега и продължил с погребението. Приятелката на жената, която знае за предсмъртното желание на покойника, я пита: „Надявам се, че не си толкова луда да погребеш с него всички пари?“

Тогава тя отговорила: „Обещах. Аз съм добра и вярваща, не мога да лъжа. Обещах, че ще го погреба с неговите пари. Събрах всички пари, сложих ги в моята сметка, а на него му написах чек.“ И после пак кажете, че старите хора не са изобретателни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това са петте най-крадени коли в България! Джамбазите ползват новото устройство КУФАР и литкат за секунди
Next: Медицинска сестра загуби работата си, след като открадна таблетки за лечение на главоболието си

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.