Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж потресе мрежата със снимки и разказ за Хелоуин снощи в София
  • Новини

Мъж потресе мрежата със снимки и разказ за Хелоуин снощи в София

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2022
ptsotoasotast.jpg

Възмутен мъж публикува във Фейсбук последиците от снощното празненство по случай Хелоуин, съобщава Sofia24.bg. От кадрите става ясно, че деца са си отмъстили за това, че не са получили лакомство, но разказът на мъжа развълнува много българи.

Публикуваме го сега без редакторска намеса:

“НОМЕР, ЛАКОМСТВО ИЛИ КАК ДА УВАЖАВАМЕ ВЪЗРАСТНИТЕ

Пътувам към дома на баба ми и дядо ми. Нося бисквити с кафе. Спирам на пешеходните пътеки и пресичат маскирани като паяци, мумии, скелети, вещици и др. под всякакви деца, че и възрастни.

Не изпускай тези оферти:

Някои са маскирани като тикви (то и без друго целогодишно се лутат всякакви тикви, не знам за какво се и престарават тия дни.) Усилвам радиото за кураж.

Влизам във входа, излизам от асансьора. Навсякъде смърди на кисело. Не включвам лампата на стълбището и влизам в апартамента. Говорим, ядем бисквити, става време да си вървя. Този път решавам да запаля лампите на площадката вън.

Всички врати са в кетчуп. Обръщам се към баба ми, а тя смутена ми отвръща, че някакви деца звънели по вратите преди малко. Тръгвам пеша надолу. Впечатляваща гледка! Стълбището е в яйца и други мизерии.

Вратите на апартаментите на хора, които вече не са живи са омазани също с кетчуп. Няма кой да ви отвори там, мили деца.

На втория етаж 75-годишната баба Дора (помня я от дете) мие вратата на дома им, както и стълбището до първия етаж. Поглеждам я, тя също ме поглежда, поклащаме глави и си казваме: “Такова е времето!“

Да! Такова е времето! Това е много удобна фраза.
Няма да говоря отново за смисъла на християнските ценности и националната ни идентичност. Аплодисменти!

Възпитавайте децата си да гледат на всичко като едно лакомство и когато не го получат, да скроят номер на другия. Опростачвайте поколенията с каквото ви хрумне.

Попкултурата е важна! Организирайте и игри, свързани с Хелоуин, в училищата. Все пак няма никакви истински празници на смисъла, вярата, любовта, надеждата и словото. После критикувайте обществото.

И не забравяйте – много по-важно е да създадеш на една старица работа с парцала, отколкото да и помогнеш с торбите (клише).

Но неосъзнотостта на посредствеността провокира потребност на тикви и кратунки да се обединят около нещо лесно за възприемане. Останалото е много сложно”.

Какво е хелоуин:

Хелоуин е празник, който се провежда на 31 октомври. Началото си води от келтския езически ритуал Сауин (Samhain) и е един ден преди честването на католическия ден на Вси светии.

По традиция децата носят „страшни“ костюми, тиквени фенери и обикалят съседите си, като искат бонбони и сладки с предупреждението, че ако не получат такива, ще им „изиграят номер“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 7-годишно момче почина след ужилване от скорпион в обувката
Next: Известната кърджалийска гадателка Хари, говореща с духове, разкри какво ни убива по-бързо и от черна магия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.