Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж почина след катастрофа с гранична полицайка. Близки: На смъртния акт пише…
  • Новини

Мъж почина след катастрофа с гранична полицайка. Близки: На смъртния акт пише…

Иван Димитров Пешев април 6, 2024
vsdfvgbfdnbghnhgmjh.png

56-годишен мъж почина при мистериозни обстоятелства в Елхово. Христо Карски е издъхнал няколко часа след катастрофа, при която е ударен от гранична полицайка. Действията от страна на органите след смъртта му обаче карат близките му да се съмняват, че случаят ще бъде прикрит и потулен.

Инцидентът е станал на 29 март, а мъжът още не е погребан. Роднините му настояват за втора аутопсия, която да установи точните причини за смъртта му.

Флагман.бг се свърза със сестрата на починалия – Неда Карска, за да разкаже повече за случая.

„На 29 март, малко след 12 ч. на обяд, е станало ПТП в Елхово. Брат ми се е движел с личния си автомобил по път с предимство. На кръстовището на ул. „Камчия“ с ул. „Царибродска“ автомобил, управляван от Поля Иванова, не спира на знак STOP, дори не намаля скоростта, връхлита колата на брат ми и я удря от лявата страна – шофьорското място. Както се вижда и на снимките, там са пораженията по колата на Христо. Брат ми е едър човек, вероятно е притиснат от колана или от вратата. Съдебният лекар също описва, че брат ми има наранявания от лявата страна. На място пристига екип на Бърза помощ, който обаче дори не е прегледал брат ми, въпреки че е потърпевш. Има свидетели, които казват, че му е прилошало, имало е пяна около устата му. А най-шокиращото е, че жената, която го е ударила, три пъти е поискала да му бъдат направени проби за алкохол, тъй като е залитал и говорел несвързано. Това не смятате ли, че е нормално след катастрофа? Състоянието му е било вследствие на удара“, разказва Неда Карска.

Тя споделя още, че пробите за алкохол са били отрицателни. На място само са му дали вода, след което спешният екип си е тръгнал, твърди още сестрата на починалия. Мъжът се прибрал вкъщи, но тъй като не се чувствал добре, помолил негов съсед да дойде да остане при него, страхувал се да не се влоши състоянието му. Сутринта в 6 ч. на 30 март комшията го е намерил мъртъв – паднал на земята.

„Той се обадил на тел. 112, пристигнала е д-р Николаева от Спешния център. Въпреки че тя е знаела, че брат ми е участвал в ПТП, не е направила връзка със смъртта му и катастрофата. Не е назначила и аутопсия, не е повикала и следствен екип, който да установи от какво е настъпила смъртта“, твърди Карска. Тя е адвокат и е добре запозната с всички действия, които трябва да се предприемат при подобни ситуации. В 10:30 ч. тя вече е била в Елхово и попитала д-р Николаева от какво е настъпила смъртта и защо няма назначена аутопсия. Получава отговор, че това трябва да се заяви от близките. Точно това прави почернената сестра. От Спешния център са й отговорили, че специалната линейка пътува от Ямбол.

„3 дни чаках, тя така и не пристигна. Накрая, на 1 април, ангажирах частна линейка, която закара брат ми в Сливен за аутопсия, според която смъртта му няма общо с катастрофата. Ходенето по мъките продължи и там. На 2 април издадоха смъртен акт – документ с невярно съдържание, тъй като на него пишеше, че брат ми е починал на 1 април. Според мен се опитват да разделечат времето от ПТП до настъпването на смъртта.Смятам, че е оказано влияние на съдебния лекар, защото граничната полицайка Поля Иванова има връзки. Нейните проби за алкохол също са отрицателни, но няма тест за наркотици“, твърди още Неда Карска.

Според нея са допуснати много нарушения от страна на лекарите и не може да си обясни защо не е направена аутопсия веднага, след като е намерен мъртъв. Може да удушен, отровен, той все пак е починал вкъщи, това е недопустимо, ридае почернената сестра.

Христо Карски все още не е погребан. Трупът му е в хладилна камера в Бургас. Близките му ще поискат от прокуратурата да бъде назначена втора аутопсия и експертизата да покаже от какво е настъпила смъртта. Те настояват това да се направи в Бургас, за да няма натиск и влияние.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изневерявал на съпругата си и мислел, че се е спасил: Тогава получил това писмо и припаднал!
Next: С какво е полезно да се пръскат овошките през април?

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.