Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж, седнал на тротоара – 60 ст. не му стигат за лекарствата
  • Новини

Мъж, седнал на тротоара – 60 ст. не му стигат за лекарствата

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2022
sssdasndnasdlaslda.jpg

България, 21 век и един жест на Йоанка Иванова, който трогна потребителите в социалните мрежи.

В своя публикация жената споделя за случайна среща с възрастен мъж, който е седнал на тротоара и видимо не изглеждал добре. Йоанка се запътила към него и го попитала дали има нужда от помощ. „Беше много пребледнял, с едната ръка се държеше за главата, а в другата стискаше смачкана кутия от лекарство и 20 лв.“, споделя жената.

Възрастният мъж й отговорил, че му е лошо – имал високо кръвно и получавал паник атаки. Бил тръгнал до аптеката, за да си купи хапчета, но не му достигали 60 ст., станало му лошо и приседнал на тротоара.

Ето и цялата история:

Не изпускай тези оферти:

„Сещате се какво направих… вече има лекарства и храна – напазарувах му. Подадох му и 10 лв. да си има, а той се разплака. Повтаряше ми, че това са много пари и не може да приеме, храната била много, как така ще му я подаря. Искаше ми телефона да ми върне някога парите, даваше ми личната си карта в залог. Йордан на 54 години, записах му адреса. Накрая се разбрахме, успокои се и му обещах, че тези дни ще му отида на гости.

Обеща ми да не плаче повече и да не се притеснява. Идната седмица ще го посетя, за да му занеса пак храна – каза ми, че си мечтае за юфка със сирене, и картофи много обичал, но не бил ял от месеци…. Ще разбера повече за него и ще видим как може да му се помогне. За довиждане ми пожела да съм все така усмихната и да давам надежда на отчаяните – много ме трогна… Нямам много снимки,но ми беше неудобно да го снимам.“

След тази публикация, Йоанка Иванова предизвика вълна от реакции в мрежата. Тя е получила и информация, че въпросният мъж по този начин се е възползвал и от други хора с добри сърца. Тя е категорична, че ще провери случая по обстойно.

Още интересни новини:

Лимонада по турски – освежаваща напитка за летните дни

Напитката е богата на витамин С, отлично освежава и утолява жаждата. Но дори и през зимата ще ви бъде полезна, ако внезапно се разболеете. Това е кралицата на безалкохолните напитки на всяка празнична трапеза. Децата също харесват тази лимонада.

Приготвя се по различни начини, но този конкретен вариант ми харесва, защото не се вари, което означава, че запазва всички витамини. Приготвянето е изключително лесно.

Необходими са ви:вода – 2 ллимони – 2 бр.портокал – 1 бр.захар – 160-200 г

Приготвяне:Разтворете захарта във водата.

Измийте плодовете и настържете кората.

Добавете кората към подсладената вода.

Добавете и изцедения лимонов и портокалов сок.

Изсипете в бутилка и разклатете.

Прецедете сместа.

Вижте още: Запазете добрата си памет и подобрете работата на мозъка!

Добавете листа от мента или стрък розмарин към лимонадата.

Покрийте с прозрачно фолио и оставете в хладилника за няколко часа или за една нощ.

Вашата лимонада по турски е готова! Споделете

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Каналът се отпуши мигновено: Този трик го знам от баба си
Next: Пенсиониран лекар твърди: Ако натиснете тези точки по тялото, всяка болка ще изчезне само за 30 секунди

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.