Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж, седнал на тротоара – 60 ст. не му стигат за лекарствата
  • Новини

Мъж, седнал на тротоара – 60 ст. не му стигат за лекарствата

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2022
sssdasndnasdlaslda.jpg

България, 21 век и един жест на Йоанка Иванова, който трогна потребителите в социалните мрежи.

В своя публикация жената споделя за случайна среща с възрастен мъж, който е седнал на тротоара и видимо не изглеждал добре. Йоанка се запътила към него и го попитала дали има нужда от помощ. „Беше много пребледнял, с едната ръка се държеше за главата, а в другата стискаше смачкана кутия от лекарство и 20 лв.“, споделя жената.

Възрастният мъж й отговорил, че му е лошо – имал високо кръвно и получавал паник атаки. Бил тръгнал до аптеката, за да си купи хапчета, но не му достигали 60 ст., станало му лошо и приседнал на тротоара.

Ето и цялата история:

Не изпускай тези оферти:

„Сещате се какво направих… вече има лекарства и храна – напазарувах му. Подадох му и 10 лв. да си има, а той се разплака. Повтаряше ми, че това са много пари и не може да приеме, храната била много, как така ще му я подаря. Искаше ми телефона да ми върне някога парите, даваше ми личната си карта в залог. Йордан на 54 години, записах му адреса. Накрая се разбрахме, успокои се и му обещах, че тези дни ще му отида на гости.

Обеща ми да не плаче повече и да не се притеснява. Идната седмица ще го посетя, за да му занеса пак храна – каза ми, че си мечтае за юфка със сирене, и картофи много обичал, но не бил ял от месеци…. Ще разбера повече за него и ще видим как може да му се помогне. За довиждане ми пожела да съм все така усмихната и да давам надежда на отчаяните – много ме трогна… Нямам много снимки,но ми беше неудобно да го снимам.“

След тази публикация, Йоанка Иванова предизвика вълна от реакции в мрежата. Тя е получила и информация, че въпросният мъж по този начин се е възползвал и от други хора с добри сърца. Тя е категорична, че ще провери случая по обстойно.

Още интересни новини:

Лимонада по турски – освежаваща напитка за летните дни

Напитката е богата на витамин С, отлично освежава и утолява жаждата. Но дори и през зимата ще ви бъде полезна, ако внезапно се разболеете. Това е кралицата на безалкохолните напитки на всяка празнична трапеза. Децата също харесват тази лимонада.

Приготвя се по различни начини, но този конкретен вариант ми харесва, защото не се вари, което означава, че запазва всички витамини. Приготвянето е изключително лесно.

Необходими са ви:вода – 2 ллимони – 2 бр.портокал – 1 бр.захар – 160-200 г

Приготвяне:Разтворете захарта във водата.

Измийте плодовете и настържете кората.

Добавете кората към подсладената вода.

Добавете и изцедения лимонов и портокалов сок.

Изсипете в бутилка и разклатете.

Прецедете сместа.

Вижте още: Запазете добрата си памет и подобрете работата на мозъка!

Добавете листа от мента или стрък розмарин към лимонадата.

Покрийте с прозрачно фолио и оставете в хладилника за няколко часа или за една нощ.

Вашата лимонада по турски е готова! Споделете

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Каналът се отпуши мигновено: Този трик го знам от баба си
Next: Пенсиониран лекар твърди: Ако натиснете тези точки по тялото, всяка болка ще изчезне само за 30 секунди

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.