Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж сложи камери в дома си и отношението към жена му се промени тотално
  • Новини

Мъж сложи камери в дома си и отношението към жена му се промени тотално

Иван Димитров Пешев октомври 5, 2022
skamaskaskraskr.jpg

Мъж от Тайланд сложи видеокамери в дома си, а видяното го накара да промени коренно отношението към младата си съпруга.

Много господа погрешно смятат, че да бъдеш майка и да се грижиш за възпитанието на децата е фасулска работа. Не ти се налага да ходиш на работа, да изпълняваш различни задачи и да контактуваш с неприятни хора… По цял ден си седиш вкъщи с детето и се забавляваш.

Витхават бил на същото мнение, докато един ден не решил, от съображения за сигурност, да монтира камери за наблюдение в дома си.

А след като прегледал записите, останал изумен от факта колко много време прекарва жена му с детето. Почти през целия ден тя не се отделяла от него и въпреки това успявала да свърши домакинските си задължения.

Не изпускай тези оферти:

Съпругата му не превивала крак, но никога не се оплаквала, че е уморена.

Шокираният мъж направил колаж от изображенията от камерите за наблюдение и го публикувал във Фейсбук.

„Не мога да изразя с думи благодарността си към любимата ми за нейната саможертва. Благодаря ти, че се грижиш за нашето дете”, написал Витхават към кадрите.

„Хората, които ходят на работа, когато се приберат вкъщи, не спират да се оплакват, че са уморени. И смятат, че на жените им е много по-лесно. Но се заблуждават, защото не правят нищо у дома и не знаят за какъв огромен труд става въпрос.

Променете мисленето си, защото да се грижиш за едно дете изобщо не е лесна работа. Дори смятам, че работата на мъжа не е толкова изморителна, колкото тази на нашите жени”, добавя той.

Постът на Витхават се превърнал в истински вирус. Той бързо събрал над 34 хиляди харесвания, повече от 700 коментара и 32 000 споделяния.

“Ние, жените, не се нуждаем от огромни жестове. Достатъчно е съпрузите ни да ни обичат и подкрепят.

Това ни прави щастливи и ни дава сили да се грижим за семействата си”, коментира на свой ред жена му, която не крие изненадата си, че постът на мъжът й е успял да привлече такова внимание.

Още интересни статии:

Табелка, поставена пред аптека някъде в София, предизвика вълна от коментари и реакции в социалните мрежи. Бележката се отнася за собствениците на домашни любимци и по-скоро кучета.

„Влизането

(внасянето на ръце, в торба, в чанта, в кутия и т.н.)

в аптеката с куче,

каквато и да е порода, включително:

– Това не е куче;

– Не се разделя с мен;

– Много е мило;

– Като човек е

абсолютно забранено“, гласи надписът.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За първи път оставих детето на свекърва си да го гледа и никога повече няма да допусна тази грешка
Next: Експерт: Ако си купуваш сирене под 14 лв./кг. трябва да знаеш това на всяка цена

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.