Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж случайно вижда копие на дъщеря си да проси на улицата и я последва
  • Новини

Мъж случайно вижда копие на дъщеря си да проси на улицата и я последва

Иван Димитров Пешев април 19, 2023
masdnasdnasndasidaskdsa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Един любящ баща е шокиран, когато вижда дете, което прилича точно на дъщеря му, да проси по улиците и е съсипан, когато открива коя е тя.

Джонатан Принс беше зашеметен, когато видя стройната малка фигура, приклекнала до контейнера за боклук, ровейки в купчината кашони за храна за вкъщи. Ако току-що не беше оставил Мей на урока й по балет, щеше да си помисли, че гледа дъщеря си.

Той прекоси улицата и тръгна към момиченцето, а тя като го видя, се изправи и протегна ръка. — Моля те — прошепна тя. „Моля, господине, не съм ял от дни и не мога да се прибера вкъщи без пари…“ Поглеждайки в тези големи сини очи, сърцето на Джонатан спря.

Джонатан винаги е искал голямо семейство и когато срещна Сандра, повярва, че тя споделя мечтата му. Това, което Джонатан не осъзнаваше, беше, че Сандра би казала всичко, което искаше да чуе, изобщо всичко.

Джонатан беше само на 32, но вече беше партньор в адвокатската му кантора. Той беше приятен на вид човек и изключително мил и честен човек. Той беше находка, рядкост като орхидея в пустиня, особено за жена с мода като Сандра.

Не можеш вечно да криеш истинската си същност.

Шест месеца след като започнаха да се срещат, Сандра забременя „случайно“ и Джонатан веднага предложи брак. Те се ожениха и бъдещият татко се зарадва, когато лекарят съобщи, че Сандра очаква близнаци.

— Близнаци? Сандра се разплака. — Не може да бъде!

— Да, наистина — каза докторът. „Идентични близначки, г-жо Принс! Две малки грахчета в шушулката.“

Сандра се намръщи. „Не мога да се справя с две! Достатъчно лошо е да повдигна ЕДИН…“

Джонатан я погледна изненадано. „Но аз мислех, че ИСКАШ деца! Много деца… Скъпа, просто си в шок и нервна…“

Той се опита да я прегърне, но тя го отблъсна. „ИСКАШЕТЕ много деца, нали? Винаги съм смятал, че едно е повече от достатъчно!“ За Джонатан това беше тежък удар, но само първият от многото.

През следващите шест месеца Сандра разкри, че е егоистична, капризна и жестока. Джонатан я глезеше, като постоянно мислеше за неродените си бебета и си казваше, че хормоните влияят на сладкия характер на жена му.

Но най-лошото тепърва предстоеше. Сандра започна да ражда и като много други бременности с близнаци, то завърши със секцио. Джонатан чакаше разтревожен в коридора пред операционната. Когато лекарят излезе, Джонатан разбра по изражението му, че нещо се е объркало.

— Сандра? — попита той тревожно. „Тя добре ли е?“

Докторът кимна. „Съпругата ви е добре, г-н Принс, но за съжаление една от дъщерите ви не оцеля. Много съжалявам…“

Джонатан изхлипа болката си сам в този коридор, но когато влезе в стаята на Сандра, беше спокоен и уравновесен. Той трябваше да бъде до нея. Не можеше да си представи болката, през която тя щеше да премине при загубата на едно от техните малки момиченца.

Сандра беше много разстроена и отказа дори да погледне оцелялото им бебе. — Не мога! — изхлипа тя. — Отведи я…

Така че на Джонатан се падна да се грижи за малката Мей. Той се надяваше, че с течение на времето Сандра ще се примири със загубата им, но тя така и не го направи.

Единствената й утеха изглеждаше да излиза с приятелките си от дните, в които живееше, сякаш се преструваше, че бременността е отминала. Джонатан се опита да говори със Сандра, опита се да я убеди да потърси помощ.

„ПОМОГНЕ?“ — изкрещя тя. „Искаш да получа помощ, за да забравя, че загубих момиченцето си? След всичко, което страдах? Ти чудовище ли си?“ Джонатан никога повече не говореше за това и се съсредоточи върху отглеждането на дъщеря си възможно най-добре сам.

Мей вече беше на пет години и ето това мъничко, слабичко момиченце със сините очи и изящните си черти, което го гледаше и молеше за помощ. „Здравей, скъпа“, нежно каза Джонатан, падайки на едно коляно пред малкото момиченце. — Защо не отидем да хапнем по един хамбургер?

Джонатан наблюдава как детето изяжда бургер и пържени картофи за рекордно кратко време, след което попита: „Скъпа, къде е мама?“

Сините очи се обърнаха към него. „Истинската ми майка ме предаде. Тя не ме искаше. Живея с приемната си майка Лора.“ – каза детето. „Тя е много болна и се нуждае от много лекарства, така че ние с Кайл трябва да искаме пари по улиците…“

Джонатан беше ужасен, особено когато разбра, че „лекарството“, от което се нуждае Лора, са бутилки бърбън! Това момиче… приличаше толкова много на Мей, че беше невероятно! И той попита: „И как се казваш и кога имаш рожден ден?“

— Аз съм Елън — каза момичето. „Рожденият ми ден е на 5 април и съм на пет години!“

Джонатан усети как цялата кръв се оттича от тялото му. 5 април беше рожденият ден на Май! Това беше твърде голямо съвпадение! Това дете беше неговата дъщеря, близначката на Мей! „Моля, заведи ме в къщата на приемната ти майка“, помоли Джонатан Елън.

Когато Елън отвори вратата, Джонатан чу ръмжене на жена. „Ти и Елън. По-добре ми вземи това, от което имам нужда, или ще останеш на улицата! Никой друг няма да те иска, повярвай ми! Майките ти не са те искали! Само аз…“

Когато видя Джонатан, приемната майка се уплаши. — Кой си ти и какво правиш тук? — изкрещя тя.

— Обаждам се в полицията — каза Джонатан. — И аз ги взимам тези деца! Той подаде ръката си на Кайл, момче с мило лице на около седем, и го изведе с Елън от къщата.

Полицейско разследване разкри експлоатацията на децата от Лора, а ДНК тест доказа, че Елън е дъщеря на Джонатан.

Джонатан научи, че Сандра е подкупила лекаря, за да му каже, че второто бебе е мъртво, и я е дала за осиновяване, за да не се налага да отглежда две деца. Отвратителното й поведение беше цитирано по време на развода и тя не получи нито стотинка от парите на Джонатан.

Джонатан също осинови Кайл, а Мей се радваше, че има брат и сестра. Мечтата на Джонатан за голямо семейство най-накрая се сбъдна!

Какво можем да научим от тази история?

Не можеш вечно да криеш истинската си същност. Сандра измами Джонатан, но не можеше да се преструва, че е добър човек завинаги и най-накрая истината излезе наяве.
Необходими са любов и отдаденост, за да създадете семейство. Джонатан вложи сърцето си в отглеждането на Мей и когато намери Елън и Кайл, беше възнаграден за своята доброта.

Споделете тази история с приятелите си. Може да озари деня им и да ги вдъхнови.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шофьор на автобус игнорира 6-годишно момиче, което моли за помощ, вижда я в къщата си на същата вечер
Next: След смъртта на годеника й, жена му често посещава неговия гроб и се натъква на непознат, коленичил над него

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.