Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъката е голяма! Двойна трагедия в семейството на проф. Чирков
  • Новини

Мъката е голяма! Двойна трагедия в семейството на проф. Чирков

Иван Димитров Пешев април 25, 2024
vsdfvfdbgfbgfnhgnhg.png

Двойна трагедия покруси фамилията на легендарният български медик проф. Александър Чирков, който си отиде от този свят през 2020 година.

Неговият брат Дилян е погребал сина си Борис, а дни по-късно самият той се е споминал от мъка по детето си, съобщава „Флагман“. И двамата починали в родния им Лом.

 

За нещастието съобщава дъщерята на Борис – Джема.

„Бог взе от този свят моя баща Борис Чирков. Благодаря ти, тати, че си бил най-добрият баща на света. Ти беше моят закрилник и моята опора. Ти беше моят стълб, моето богатство“, написа тя.

Пет дни по-късно момичето сподели във фейсбук, че се е споминал и дядо й Дилян, брат на проф. Черков. Той не могъл да преодолее шока.

 

Още една скръбна вест:

 

На 72 години почина почетният гражданин на Шумен Антонин Горчев.

Авторът на стиховете от химна на Шумен е роден през 1952 г. в Омуртаг, но над шест десетилетия живее и работи в Шумен.

 

Завършил е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Българска филология“, работил е като журналист в Радио Шумен, директор „Реклама“ на шуменска фирма, бил е управител на печатница.

Основните му занимания бяха свързани с четенето и с писане на художествена литература.

Член на Съюза на българските писатели и създател на поетичните книги „Пастир на сънища“ (1990), „Мелничка за щастие“ (2005), „Галера“ (2007), „Шипът на розата“ (2009) и „Бестиарии“ (2012). За последната си стихосбирка Антонин Горчев печели Националната награда за лирика „Иван Пейчев“.

Като председател на Дружеството на шуменските писатели Антонин Горчев активно съдействаше за издаване на Алманаха „Златоструй“.

Поклон пред паметта му!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За минути всичко замина: Градушка удари това място в България, бурята се насочи към…
Next: Фермер каза бруталната истина: В България мляко няма! Няма и да има скоро

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.