Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мълниеносно темпо! Нова информация за вота, невероятна драма в два големи града
  • Новини

Мълниеносно темпо! Нова информация за вота, невероятна драма в два големи града

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2023
dsgdfgdfgewrewsdf.png

Появиха се нови официални данни от Централната избирателна комисия (ЦИК) за местния вот.

В следващите редове ще ви покажем цифрите за някои от най-големите градове в страна, а именно София, Варна, Перник, Пловдив, Плевен, Хасково и Благоевград.

 

Данните са към 11:00 на 30.10.2023 г. при обработени 30,40% СИК протоколи в OИК за София:

Първото място е при сочения за фаворит Васил Терзиев, издигнат от ПП-ДБ. Той получава подкрепата на 31,80% от гласувалите на местните избори. Втора е Ваня Григорова, издигната от БСП, „Левицата“, „Атака“, Неутрална България и „Алтернативата на гражданите. Тя получава 22,02% подкрепа.

Трети е кандидатът на ГЕРБ Антон Хекимян, събиращ 17,36% от вота на столичани.

Четвъртото място по данните на ЦИК при обработени 30,40% СИК протоколи в ОИК е за Деян Николов от „Възраждане”, който получава 7,85% от гласовете на гражданите.

На пета позиция се изкачва Вили Лилков, издигнат от КОД. Той получава 5,71%. Веднага след него се нарежда кандидатът на ИТН – Ивайло Вълчев, който получава 3,27% от вота на гласувалите.

Квадратчето „Не подкрепям никого” все още се радва на сравнително висока популярност сред гласувалите, като е маркирано от 3,65%.

 

А ето как се нарежда и листата с кандидати за общински съветници:

 

Според данните от ЦИК към 10:00 на 30.10.2023 г. при обработени 91.05% СИК протоколи в OИК в Перник категоричен победител е Станислав Владимиров. Кандидатът за градоначалник, издигнат от Движение за просперитет на Перник, събира 80.13%.

На второ място е кандидатът на Български съюз за директна демокрация Станислав Стойнев, който печели 6.34% от гласуващите.

Трети е Радослав Евгениев Червенков от Възраждане с 3.23%.

В Плевен при обработени 99,20% СИК протоколи в OИК победител е Валентин Христов от ГЕРБ с 19.36%. На второ място се нарежда Георг Спартански със 18.40%, а трети е Чавдар Попов със 16,73%.

В Пловдив при обработени 66,08% СИК протоколи в OИК на първо място е кандидатът на ГЕРБ Костадин Димитров с 33.08%. Втори е изборът на ПП-ДБ Ивайло Старибротов с 16,94%, а на трето място е Славчо Атанасов с 13.20%.

Във Варна при обработени 99,76% СИК протоколи в OИК на първо място отново е кандидат на ГЕРБ. Иван Портних събира 22.58% подкрепа, а след него е Благомир Коцев от ПП-ДБ, с 21.55%. Третото място отива при кандидатът на „Възраждане“ Коста Стоянов, който има 18.71% подкрепа.

В Хасково при обработени 100% СИК протоколи в OИК на първо място е Станислав Дечев от ГЕРБ с 47,72% подкрепа, а независимият кандидат Николай Ставрев, който има 20.08%. Третото място отива при кандидатът на „Български гласъ“ Георги Иванов, който има 19.29% подкрепа.

В Благоевград при обработени 100% СИК протоколи в OИК победител е Илко Стоянов с 27.07%. Второто място е за Методи Байкушев от ПП-ДБ с 21.75%, а третият Николай Шушков има 15.05%.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредна ситуация в Арена София насред броенето на бюлетините
Next: Зловеща находка в дома на Матю Пери, тя ли е причината за трагедията

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.