Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъртвакът дебне: Да не сте посмели да влезете в морето, ако видите това пред краката си
  • Новини

Мъртвакът дебне: Да не сте посмели да влезете в морето, ако видите това пред краката си

Иван Димитров Пешев август 10, 2022
debenbemreutak.jpg

След 2 август морето се обръща, започват да духат есенните ветрове и все по-често се появяват опасно мъртво вълнение и подводно течение. В ранните часове на деня морето може да изглежда спокойно, но не винаги е безопасно, предаде Флагман.бг.

Мъртво вълнение може да се познае, когато човек влезе във водата до колене и усети, че му се губи пясъкът под краката и морето започва да го „дърпа“.

Ако попаднете в такова явление, не трябва да се паникьосвате, а да се обърнете по гръб, защото човешкото тяло има плаваемост и така най-лесно може да се откопчите от „лапите“ на морето.

Ако видите празно и тихо пространство между вълните /както на снимките/, не си позволявайте да влизате във водата. Мястото между двете стрелки, всъщност е мъртвото вълнение. Това е много силно течение, което няма да ви позволи да се върнете на брега, а ще ви завлече доста навътре в морето.

Трябва да сте наясно и че мъртвото вълнение не завлича към дъното. Навътре – да, но не надолу. То не е водовъртеж и с голяма скорост се движи само повърхностният слой вода.Не е широко. Не превишава 50 м, най-често е 10-20 м. Като поплувате 20-30 м настрани, ще излезете от него. Не е дълго и не тегли километри навътре. Бързо отслабва там, където връхчетата на вълните почват да се разбиват. Това място е максимум на 100 м от брега. Ако ли пък не можете да плувате, не влизайте да се плацикате там, където няма вълни и морето е най-спокойно. Мъртвакът е точно там.

За да излезете от него, не трябва да се съпротивлявате, а да следвате едно просто правило, което може да ви помогне да излезете от прегръдката на водата и да стъпите отново на суша. Не трябва да се паникьосвате и да се борите с мъртвото вълнение. Тo „действа“ на около 100 метра от брега- това е и разстоянието, на което обикновено може да ви отдалечи.

Мъртвото течение е перпендикулярно на бреговата ивица. След като усетите, че силата му намалява, започнете да плувате успоредно на брега. В момента, в който можете да го направите и водата не ви връща обратно, насочете се право към плажа, използвайки вълните за помощ.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сашо Кадиев стана жертва на измама
Next: Солуган убива в морето следващите дни, пазете се!

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.