Сега ще ви разкажа за едно място в България, за което знаят много малко хора. Тези, които знаят обаче, ходят постоянно там на покупки. Защото е хубаво и на супер цени.
Минаш през релсите, минаваш през гората, вървиш по най-дългия въжен мост – 260 метра по дъски. И си там. Едно откъснато от цивилизацията село.
В него има едва 15-16 жители, но привлича все повече туристи.
Напливът е сериозен, за това и след моста ни посреща каравана с маси и чадъри отпред.
Не изпускай тези оферти:
До нея има барбекю. Можеш да си купиш чай, кафе, всякакви напитки, да хапнеш скара, салатка. Има си публикуван ценоразпис. От караваната излиза баба, подрежда още стоки – от солети до липов чай и всякакви подправки.
Търговията с туристи е поминъкът. Тя се казва Айше и е на 58 години. Освен с търговия, се занимава и отглеждане на крави. Даже не знае колко много са на брой. Но знае перфектно колко буркана с месо са станали от 4 телета.
„Всичко свърши. Останаха ми около 5-6. Вече няма много туристи, но през лятото идваха по 1000 души всяка събота и неделя“, казва за 24rodopi.com Айше. Безработната жена кандидатствала за помощи за отопление, ама й рекли „нали имаш крави, за какво са ти?“.
На нея не ѝ пука. Работи си. Някои неща там са скъпи – кафе, бира, вафла. Но телешкото месо е по 12 лева буркана, домашното краве сирене е по 10 лева килото. Наистина добри цени.
„Сега няма, кравите са бременни. Догодина вече. Много купуват хората. Идват от цялата страна. Снимат, разхождат се, въдици пускат за риба. Правят си барбекю тук. Добре, че през почивните дни идват снахата и синът да помагат“, казва Айше.
Другите жители на Лисиците също приготвят и продават всякакви домашни продукти. Селото няма път, но си е създало икономика. Икономика в буркани.
„Трудно се правят буркани с месо. Викам колач от Широко поле за телетата. После месото се пече като чушки за лютеница, след това един час във фурна, а после бурканите се стерилизират, цяла нощ на печката. 10 години може да изкара така месото“, казва Айше.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: