Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наближава Бъдни вечер, а леля ми всеки път прави содената питка хем да е постна, хем да е бухнала в тавата
  • Новини

Наближава Бъдни вечер, а леля ми всеки път прави содената питка хем да е постна, хем да е бухнала в тавата

Иван Димитров Пешев декември 5, 2022
bduasdisaidiasd.jpg

Наближават най-хубавите семейни празници в годината – Бъдни вечер и Коледа.

Време е да се месят вкусни питки и да се прилагат най-добрите рецепти, за да може трапезата да е вкусна и засищаща. Всички знаем, че по традиция на Бъдни вечер се меси постен хляб – най-често това е содена питка .

Често пъти, обаче, резултатът не може да се сравнява с погачата, омесена с мая. Соденият хляб не се надига толкова при печенето, а и обикновено коричката му е дебела, а вътрешността – не твърде пухкава.

Днес сме ви приготвили чудесна рецепта за питка, която хем е постна, хем е пухкава и мека – тайната е в газираната вода, която ще добавим към останалите съставки. Ето и рецептата за содена питка с газирана вода:

Не изпускай тези оферти:

Содена питка с газирана вода
Продукти:
2,5 ч.ч. брашно (може малко повече или малко по-малко, в зависимост от размера на мерителната чаша)
1 ч.л.сода за хляб
1 с.л.мед
1 1/3 ч.ч.газирана вода
1 ч.л.сол
по желание – 30 гр.микс от семена за поръсване

Приготвяне:
Започнете със сухите съставки: в подходяща купа смесете брашното със содата и солта. Не изсипвайте цялото количество брашно наведнъж, оставете малко за доомесване.

Добавете и микса от семена (може да използвате сусам, мак, ленено семе, сурови слънчогледови семки и пр.). Разбъркайте сухите съставки и прибавете меда. В същата купа налейте газирана вода и започнете да омесвате, като постепенно добавяте от заделеното брашно при необходимост.

Тестото не трябва да лепне по ръцете, но не трябва и да е твърдо. Оформете тестото на топка и го прехвърлете във форма или подходяща тавичка, покрита с хартия за печене. Поръсете питката с брашно и след това с остър нож направете дълбоки разрези във формата на кръст в средата й.

Поставете хляба в предварително загрята на 220°C фурна за около 10 минути, след което намалете температурата на 180 градуса.

Печете около 30 минути или за по-сигурно проверете готовността със суха клечка.
Приятен апетит и весели празници!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зодиите, които имат най-много мозък в главата си, вие сред тях ли сте?
Next: Безброй българи получават по 300 лева безвъзмездно от правителството! Ето как да си ги вземем

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.