Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наближава Задушница – всяка истинска домакиня трябва да знае как се приготвя жито за помен
  • Новини

Наближава Задушница – всяка истинска домакиня трябва да знае как се приготвя жито за помен

Иван Димитров Пешев юни 2, 2023
zhiisitastoasrkasras.png

Задушница наричаме дните в годината, когато си спомняме за своите починали близки и им отдаваме почит. Името на „празника“ (да, името е неподходящо, но все пак и в църковните календари Задушница фигурира като празник) идва именно от „за-душите“ на мъртвите.

Естествено, нямаме нужда от специален ден, за да се сещаме за тези, които вече не са сред нас, но на Задушница се спазват специални ритуали, за които се смята, че помагат на душата на мъртвия да намери покой.

Сред най-важните традиции на този ден са раздавките и по-специално – вареното жито, което традиционно от време „оно“ се е приготвяло във всеки български дом.

 

Днес повечето домакини също варят жито и приготвят различни сладкиши, но за тези, които са начинаещи в кухнята или никога досега не са правили варено жито , събрахме на едно място всички тънкости и важни моменти в рецептата, за да няма провали.

 

Житото за помен , приготвено по долните указания, става вкусно и сочно, без да е кашкаво, а ароматите и добавките му придават онзи неповторим вкус, който всички познаваме. Заповядайте – перфектната рецепта за варено жито за помен :

 

Варено жито за помен

Продукти:

  • 1 пак. грухана пшеница (500 гр.)
  • вода
  • щипка сол
  • пудра захар на вкус
  • бели стафиди
  • орехи
  • ванилия
  • канела
  • галета или бисквити

Приготвяне:

Първото и много важно нещо е да накиснете пшеницата от предната вечер в студена вода – предварително хубаво я измийте под течаща вода.

На сутринта сложете тенджерата на котлона, като добавите вода, колкото да покрие житото с 2-3 пръста, и щипка сол. Включете котлона и щом заври, варете на тих огън 10-тина минути. След това изключете котлона, оставете тенджерата, захлупена с капака, на котлона и увийте в кърпа или одеяло, за да се „задуши“ за няколко часа. Пшеницата ще поеме цялата вода и ще се разпука, без да се развари и разкашка.

Готовата пшеница изсипете върху памучна кърпа, за да се отцеди от излишната течност.

След това внимателно прехвърлете в подходящ съд и добавете стафидите (предварително накиснати в алкохол или топла вода и отцедени), натрошени орехи, ванилия и канела на вкус.

Добре е да се добавят и няколко лъжици галета или натрошени бисквити, които ще поемат допълнително от влажността на вареното жито. Последно добавете захарта, защото от нея житото може да пусне още вода, което не е хубаво за външния вид на раздавката.

 

Остава само да насипете приготвеното жито в пластмасови чашки, а отгоре може да поставите по една бисквитка – за разкош!

Continue Reading

Previous: Цяла България говори за този полицай и това, което направи точно в 12 часа
Next: Един от най-гениалните българи, които малцина от нас познават и много малко хора са чували за него

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.