Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наближава Томина неделя, наричана още Великден на мъртвите – ето какво за нищо на света да не правите в този свят ден
  • Новини

Наближава Томина неделя, наричана още Великден на мъртвите – ето какво за нищо на света да не правите в този свят ден

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
tttoasktasmtnas.png

На 23 април християнският свят чества Томина Неделя – всъщност празникът е с подвижна дата и се отбелязва в неделята след Великден , с която завършва цикълът Великденски празници. Денят е известен още и като Великден на мъртвите .

Празникът е посветен на един от най-жертвоготовните ученици на Христос, но и най-недоверчивите, който изказва съмнение, че Исус е възкръснал и иска да докосне раните по дланите му, за да повярва, че е той – апостол Тома, познат именно заради това си недоверие като Тома Неверни.

 

Денят е и празник на носещите името на апостол Тома.

Имен ден празнуват Тома, Томислав и хората с производните на тези имена. Преди да седнете на празничните маси обаче, важно е да посетите гробните места на починалите си близки, да запалите свещичка, да ги прелеете и прекадите. Раздават се и специални подевки, свързани с Великден на мъртвите.

Вижте какво се прави на Томина Неделя.

Томина Неделя – какво се приготвя за празника

По стара традиция и по канон в съботата преди Томина Неделя жените отново омесват козунаци и изписват яйца, както преди Възкресение Христово. Този път обаче те са за починалите им близки, защото Томина Неделя е Великден на мъртвите и се раздават на гробището именно великденски яйца, за да се предпазят покойните от превъплъщение.

 

В някои краища на страната по тредиция хората оставят яйцата на гроба на близките си, което обаче е неправилно и не е по канон. По-добре е да бъдат раздадени за „Бог да прости“.

 

Какво не се прави на Томина Неделя?

На Томина Неделя се раздава за починалите, посещават се гробните места, приготвят се ястия и се празнуват именни дни на носещите името на апостол Тома. Има ли нещо, което не трябва да правите на празника? Да, оказва се, че забранена е… работата. Което звучи на домакините повече от прекрасно.

 

На Томина Неделя не се върши домакинска работа, не се мие, не се пере, както не се работи и през цялата седмица след Възкресение Христово, наречена Светла или още Празна седмица. Старите хора казват, че „не се захваща тежка работа“.

Естествено домакините, които ще посрещат гости и имат именници, могат да приготвят трапезата – тази работа не е забранена и не се счита за тежка.

 

В някои части на България по традиция на Томина Неделя се организират панаири, народни веселия, пеят се песни и се играят хора, което показва, че честват деня не като тъжен празник, въпреки че се посещават гробните места на починалите на този ден.

 

Откъде идва името на Томина Неделя?

Името на празника е свързано с един от 12-те апостола на Христос. Неделята, посветена на Тома Неверни, е кръстена на него – Томина Неделя. Празникът обаче е познат и с други имена – „Празна неделя“ и „Светла неделя“, както и седмицата след Възкресение Христово е позната като Празна и Светла.

Денят след Томина Неделя

След Томина Неделя приключва периодът, в който по канон не се правят годишнини от смъртта и помени за починалите, започващ от Лазаровден.

 

Денят след Томина Неделя – понеделникът – също е празник – Софинден. Отбелязван е в миналото като ден, в който хората молели Бог да ги предпази от суша. По стара традиция на този ден яйцата са забранени за консумация, но пък старите хора съветват да измиете сутринта лицето си с вода, в която е стояло червено великденско яйце.

 

Традициите и за този празник варират в различните части от страната, като на много места празникът не е приет като такъв и не се чества, което най-вероятно е свързано с факта, че в съвременния свят масово хората не се грижат за земя, поради което не се страхуват от сушата и не молят Бог да им изпрати дъжд, който да даде плодове и да напълни масата им.

Continue Reading

Previous: Бялото злато за тялото ви- като научих колко е полезно веднага започнах поне веднъж на ден да ям от него
Next: Мъж върна 140 хил. лв. на възрастно семейство

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.