Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Навални: Мобилизацията ще доведе до огромна трагедия
  • Новини

Навални: Мобилизацията ще доведе до огромна трагедия

Иван Димитров Пешев септември 24, 2022
navasvlaslasnsa.jpg

Обявената от президента Владимир Путин частична мобилизация ще доведе до „огромна трагедия“, заяви във видеообръщение критикът на Кремъл Алексей Навални по време на едно от съдебните му дела.

Във видео съобщение от затвора, записано и публикувано от неговите адвокати, той казва: „Това ще доведе до огромна трагедия, до огромно количество смъртни случаи.

За да запази личната си власт, Путин отиде в съседна страна, уби хора там и сега изпраща огромно количество руски граждани в тази война.“

Навални, най-гръмогласният критик на Путин в Русия, излежава присъда от 11 години и половина затвор, след като беше осъден за нарушения на условно освобождаване, измама и неуважение към съда – обвинения, които според него са измислени, за да спрат политическите му амбиции и да сложат край на несъгласието.

Не изпускай тези оферти:

В профила си в Twitter пък опозиционерът е публикувал проучване, което показва, че за руснаците, мобилизацията на Путин е „последната му грешка“

Още политика:

Решението на президента на Руската федерация за частична мобилизация ще повиши интензитета на бойните действия, ще ескалира конфликта и е заплаха за сигурността с трудно предвидими последици. Недопустимо е три десетилетия след края на Студената война отново да се разиграва „ядрената карта“.

Това заяви президентът Румен Радев след края на консултативната среща на „Дондуков“ 2 със служебния премиер Гълъб Донев, министри и представители на службите, които обсъдиха последиците за сигурността, икономиката и социалната сфера от ескалацията на войната в Украйна.

Още от първите часове на войната на 24 февруари свиках консултативна среща с държавното ръководство и тук, в тази зала, заклеймихме руската агресия срещу Украйна като категорично недопустима.

От първия ден на тази война призовавам за прекратяване на бойните действия и за мирно уреждане на конфликта със средствата на дипломацията. За съжаление, стремежът към военна победа на всяка цена заглушава призивите за мир. Разумът отстъпва на оръжията, каза Радев.

Референдуми в зона на бойни действия, където до урните падат снаряди, са правен абсурд и България няма да ги признае, заяви още Радев.

Като отговорен член на Европейския съюз, България е част от общата външна политика и подкрепя санкционния режим на съюза.

Но Европа е длъжна, паралелно с налагането на санкции, да търси активно механизми за минимизиране на риска от тези санкции, защото по този начин тя сама застрашава своя индустриален капацитет и конкурентоспособност, каза президентът.

Цената на ескалацията отново ще се плати от гражданите, които все повече изразяват открито своето безпокойство и недоволство от непосилните цени. България е сред най-засегнатите.

Ескалацията на конфликта може да засегне не само доставките на газ, но и доставките на петрол и производството на горива в България, работата на големите електроцентрали, доставките по море. А всичко това взето заедно, знаем какво означава – следващо задълбочаване на икономическата и социална криза, заяви Радев.

Той акцентира, че за България е критично важно „да има парламент и устойчиво редовно правителство“.

Сега е моментът за обединение пред лицето на кризата и пред лицето на всички рискове и заплахи. Сега е моментът партиите да привлекат гражданите да гласуват, за да се постигне такава избирателна активност, която да даде достатъчна легитимност на следващия парламент и правителство да вземат тежки, но важни стратегически решения с дългосрочен хоризонт.

Сега е моментът партиите да изразят по-ясно своите програми и мерки за справяне с тежките кризи и повишаване на доходите, така че да надмогнат демагогията и личните нападки. Сега е моментът да разберем как новият парламент и редовното правителство ще преведат българите през тежката криза особено най-уязвимите социални групи, призова президентът.

Радев постави и следните въпроси:

„Сега е моментът да разберем ще продължат ли усилията за диверсификация на всички възможни източници и маршрути и чрез продължаване на започнатите от служебното правителство прозрачни и открити търгове за доставка на тези суровини; Ще продължи ли целенасочената политика към производителите и търговците на горива за намаляване на цената? Какви ще бъдат решенията, когато се въведе в сила ембаргото върху нефта и с какви средства ще ги постигаме?

Кога и как ще се приемат най-сетне необходимите нормативни промени, които да дадат свобода и предсказуемост на българския бизнес и инвестиции?

Кога и как най-сетне ще имаме енергийна стратегия, която да даде предвидимост и солидна основа за българския бизнес?

Кога най-сетне ще имаме проектна готовност за привличане на стратегически инвеститори?

Ще продължат ли усилията на служебното правителство за възстановяването на строителството на автомагистралите „Хемус“, „Струма“ и другите основни пътни артерии, но при стриктно спазване на законодателството и нормативните разпоредби в строителство?

Кога и с какви механизми образованието ще стане стратегически национален приоритет, който заедно с инвестиции в науката и иновациите да ни води към устойчив, догонващ икономически ръст, който да е гаранция за стандарт и качество на живот? Как ще защитим в учебниците нашата история, език и литература?

Как ще се борим срещу тютюнопушенето, алкохола, наркотиците и обездвижването сред младите хора, където сме заели едни от първите места в Европа?

Как ще подходим към един от най-важните проблеми пред нашето общество – дълбоката демографска криза?

Ще подкрепи ли следващият парламент със свои решения приетата от служебното правителство програма за приоритетните проекти за модернизацията на Българската армия, които да водят към укрепване на нашия национален отбранителен капацитет и повишаване на оперативната съвместимост със съюзниците?

Ще допуснем ли България да загуби способности и национално достойнство и да не може да охранява собственото си въздушно пространство в интегрираната система за ПВО в Алианса?

Ще продължат ли усилията и предприетите мерки за опазване на българската граница – външна граница и на ЕС, и за приемането ни най-сетне в Шенген?

Ще продължат ли усилията да минимизираме риска България да остане в периферията на Европа?

Какви ще са параметрите на дългоочакваната правосъдна реформа, така че да се укрепи държавността, да се утвърди върховенството на правото, да се повиши отчетността и отговорността на главния прокурор, за да има реална борба с корупцията и престъпността?“

Нека чуем ясни отговори по тези въпроси, преди гражданите да са дали своя глас и да започнат преговори и договорки за съставяне на коалиция, без да са ясни предварително поетите ангажименти, призова Радев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Възрастна жена разплака цяла България: Яденето ни съсипва! За 20 лв. кашкавал купува ли се?
Next: Борисов: Падат снаряди и бомби като на руска рулетка, ако стане това, свършено е с нас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.