Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наградиха шофьор на автобус, който откара спящо дете направо у дома
  • Новини

Наградиха шофьор на автобус, който откара спящо дете направо у дома

Иван Димитров Пешев юли 31, 2023
dfzgdfbfdbfdb.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Историята как шофьорът на автобуса е откарал заспалото в автобуса дете направо у дома, разказа майката на момчето в социалните мрежи.

Така тя искала да изрази своята благодарност към шофьора, който отказал да вземе пари за хуманната си постъпка.

„СЕГА ТАКИВА ХОРА СА МНОГО ГОЛЯМА РЯДКОСТ“

– В понеделник детето ми се прибираше от училище вечерта с автобус, – написа абонат в социалната мрежа. Жената споделила, че детето докато чакало транспорта му било много студено.

Затова след като се качило, се стоплило и заспало. Живее в краен квартал, за съжаление никой от пътниците не го е събудил.

И шофьорът го забелязва, решава да го събуди и да го попита къде трябва да отиде.

Не изпускай тези оферти:

Обадили се и на майката на детето, като първо шофьорът казал, че ще го качи на друг автобус, жената била разстроена. Затова човекът решил сам да докара детето ѝ.

Жената не била попитала за името му. Изказва огромна благодарност. Действието се развива в град Ростов, Русия.

Журналисти успяват да се свържат с шофьора, по описанието, което имали – маршрут, час. И човекът споделил, че не го е направил за пари. Той дори не се смята за герой. Споделя, че всеки нормален човек на негово място би сторил същото.

Сподели още, че детето е било доста уплашено когато се е събудило. Оказа се, че шофьорът често си затварял очите за деца пътници, които нямали в себе си заредени карти за пътуване.

В замяна им се усмихвал и им казвал, да кажат на родителите си, че картите са им празни и трябва да бъдат заредени, за да могат да пътуват.

Споделя, че според него не е умишлено, тъй като родителите често са умислени, всеки си има проблеми и може да пропусне нещо.

След като историята събрала популярност и научили за героичното дело на шофьора, от фирмата му го извикали. На тържествена церемония му връчили благодарности и солидна премия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Адвокатът на семейството на пострадалото момиче: Тя изживява постоянен страх и паника
Next: Радев с мълниеносни думи за ужаса 400-те шева с Дебора

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.