Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Надарените и по-талантливите деца имат мозък, който се развива малко
  • Новини

Надарените и по-талантливите деца имат мозък, който се развива малко

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
Надарените и по-талантливите деца имат мозък, който се развива малко

С какво мозъкът на надарените хора е по-различен от останалите?

Надарените и по-талантливите деца имат мозък, който се развива малко по-различно от другите: кората на мозъка се сгъстява по-дълго време, а също и бялото вещество, на равнището на мазолестото тяло. В резултат на това те учат повече и мислят по-бързо.

Гениалността не се вижда единствено посредством работа или теории, тя се вижда и на ядрено-магнитен резонанс. По този метод техниките за обрисуване на мозъка са разкрили, че мозъкът на младежи, надарени със незабравим разсъдък, измерен с коефициент на просветеност по-голям от 120, се отличава по дебелината на кората.

При надарените деца този външен пласт на мозъка, построен от сиво вещество, където се раждат разсъжденията и интуицията, се развива друго според от възрастта и интелигентността. Докато кората на децата с естествен до висок разсъдък – IQ сред 83 и 120, доближава своя оптималната дебелина към 7-годишна възраст, по-късно изтънява до 19 години, тази на по-надарените е по-тънка преди 7 години, само че не престава да се сгъстява до 11 години, преди да се рафинира по-бързо.

Въпреки това, дебелината на кората зависи освен от броя на невроните и синапсите, които ги свързват, само че и от количеството глиални кафези – клетките, поддържащи невроните, или даже от съществуването на миелинова обвивка, заобикаляща клетките.

На към 7-годишна възраст кората на децата със общоприет разсъдък става по-тънка, като отстрани ненужните връзки сред невроните в интерес на ученето – детето натрупва познания и по тази причина мозъкът му ускорява пътищата за култивиране на информацията – пресмятане, писане, език.

Мозъкът на по-надарените: повече пространство, повече скорост, повече синергия!

При надарените хора освен невроните и техните връзки към момента се развиват след 7-годишна възраст, което им разрешава да усвоят повече познания от другите деца, само че също така по-голям брой неврони са покрити с миелин, което форсира обработката на информацията. Резултатът от това: надарените се радват на по-големи когнитивни качества и по-бърз разбор на информацията. Втората физиологична разлика е в информационните пътища сред другите елементи на мозъка, които са по-плътни и по-здрави.

Сноповете от нервни нишки са по-развити в мазолестото тяло, което свързва двете полукълба, и в надлъжния вързоп, който обезпечава връзката сред предната и задната част на мозъка. Това дава на надарените оптимална синергия сред разнообразни области на мозъка, да вземем за пример внимание и памет за решение на математически проблем.

И най-после, мозъкът на гениите може да е идентичент като този на хората с естествени равнища на коефициент на просветеност, само че наподобява е форматиран да прави по-оптимално и това прави разликата.

Източник: Puls.bg

Continue Reading

Previous: Пощенският обирджия Рупеца изтрезня и направи скандални признания – КРИМИНАЛНО
Next: Тази седмица ви питаме къде държите алкохола у дома. Един

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.