Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Надежда всяка оставете: Лавров най-накрая разбули мистерията около предстоящия 9 май
  • Новини

Надежда всяка оставете: Лавров най-накрая разбули мистерията около предстоящия 9 май

Иван Димитров Пешев май 2, 2022
lavlavoavoaor.jpg

Русия няма изкуствено да коригира срока за приключване на военната специална операция в Украйна до Деня на победата на 9 май. Това каза руският външен министър Сергей Лавров в интервю за италианската телевизионна компания Mediaset.

„Нашите военни няма да коригират изкуствено действията си към нито една дата, включително Деня на победата, каза Лавров и добави, че темпът на операцията в Украйна зависи преди всичко от необходимостта да се сведат до минимум всякакви рискове за цивилното население и руските военнослужещи“.

Той призна, че „в Съветския съюз е имало традиция – да се прави нещо голямо, силно за някакъв празник“.

„Ние съсредоточаваме действията си в Украйна изключително върху задачите, които споменах. Те бяха обявени от руския президент Владимир Путин – защита и гарантиране на безопасността на цивилното население, липса на каквито и да било заплахи на територията на Украйна за тях и за руснаците. Федерация, свързана с офанзивни оръжия и нацификация, която Западът активно се опитва да омаловажи“, каза Лавров.

Той добави, че руската страна не настоява украинският президент Володимир Зеленски да се предаде, а настоява Зеленски да нареди на украинските „неонацистки батальони“ да спрат съпротивата и да освободят всички цивилни.

„Сега Зеленски също може да внесе мир, ако спре да издава престъпни заповеди на своите неонацистки батальони, принуди ги да освободят всички цивилни и да спрат да оказват съпротива“, каза той.

Отговаряйки на уточняващ въпрос на журналист дали това означава, че Русия иска президентът Зеленски да се предаде и дали това е условие за мир, Лавров каза: „Ние не изискваме той да се предаде. Ние изискваме той да даде заповед за освобождаване на всички цивилни и да спре съпротивата“.

Шефът на руското външно министерство също така увери, че Русия не се опитва да смени властта в Украйна.

„Нашата цел не включва смяна на режима в Украйна. Това е американски специалитет. Правят го по целия свят“, каза Лавров, обяснявайки, че Русия иска „да гарантира сигурността на хората в Източна Украйна, така че да не бъдат застрашени чрез милитаризация или нацификация.“ на тази страна и от територията на Украйна не е имало заплахи за сигурността на Руската федерация.“

Припомняме, че днес първите цивилни граждани явно вече са изведени от промишления комплекс „Азовстал“ в Мариупол. Новината се потвърждава както от Украйна, така и от Русия, макар и версиите да се разминават.

По-рано през деня украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че със съдействието на ООН и Международния комитет на Червения кръст около 100 цивилни са били евакуирани от завода „Азовстал“ в Мариупол – те се отправят към Запорожие.

Руското министерство на отбраната също направи изявление относно евакуацията на цивилни граждани от Мариупол – „благодарение на инициативата“ на президента Путин от „Азовстал“ са спасени 80 цивилни, включително жени и деца, които са били държани от бойците в завода. Първоначалната информация бе за евакуирани от сгради до завода, в последствие тя бе променена.

По-рано ООН и Международният комитет на Червения кръст потвърдиха, че са участвали в евакуацията на цивилни граждани от Мариупол.

Евакуацията на цивилни граждани от Мариупол, които не се намират в „Азовстал“, а в други части на града, беше отложена за утре, 2 май, стана по-късно ясно от съобщение на градския съвет. Отлагането е с оглед безопасност. Евакуацията започва в 8:00 ч. в близост до търговския център Port City.

Мариупол беше най-горещата точка на войната до този момент и заради жестокото нападение още от първите дни на настъплението на руските войски и заради изключително тежката хуманитарна криза, която бе създадена с блокадата на града. Той е без вода, електричество и съобщения от повече от един месец. От повече от един месец останалите местни власти в града говорят, че градът разрушен над 90%.

Много европейски лидери опитаха още в първия месец да убедят руския президент Владимир Путин за пропускане на хуманитарни коридори за евакуация на цивилни, но в повече случаи те биваха проваляни.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Светът замлъкна: Руската телевизия излъчва ядрена атака! Симулират удари срещу Берлин, Париж и Лондон!
Next: Украйна е подготвила чудовищен удар на Русия! Топ-ясновидка прочете тежката присъда на Путин

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.