Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Надникнете ли в тази приказна къщичка под земята, направо ще ахнете
  • Новини

Надникнете ли в тази приказна къщичка под земята, направо ще ахнете

Иван Димитров Пешев май 28, 2023
kaskhkasktasitaskdaso.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Отдалеч това жилище наподобява резиденция на някой хобит.

 

Но какво ще кажете, ако разберете, че в тази мъничка землянка живее американецът Дан Прайс?
Някога той бил обещаващ фоторепортер и живеел в голяма къща в щата Кентъки.

 

Но любовта му към научната фантастика и вълшебните светове преобръща живота му с главата надолу.

Прайс решава да остави съпругата и двете си деца в големия град, да се върне в родния си щат Орегон и да заживее в гората.

 

Първоначално живее в индианска колиба, след това си вдига малка куполна къщичка, която обитава няколко години.
После си прави малка колибка от брезови трупи.

Накрая се сдобива с лично „жилище“ в земята, изкопано на хълм и с изглед към красива поляна. Необикновената къщичка, която повече прилича на локация от „Властелинът на пръстените“, му излиза 75 000 долара.

Украсеният с килими 2,5-метров дом разполага с всички удобства. Има си отопление, печка за готвене, тоалетна, сауна и дори гараж, в който Дан държи велосипеда си.
Прайс не е откъснат от цивилизацията и разполага с интернет.

Единственото нещо, което му липсва, е пералня. Но Дан е намерил изход от ситуацията и пере всичко на реката.

Американецът не се оплаква, защото отдавна е свикнал с уединението. И е категоричен, че да живееш в землянка е много по-добре, отколкото да работиш на две места, за да си платиш ипотеката.

Той твърди, че животът под земята му позволява да спести малка сума пари от отопление в студения период от годината и климатик през лятото, защото температурата в дома му остава постоянна. По този начин годишните му разходи не надхвърлят 5 000 долара.

Вечер отшелникът се отдава на голямата си любов – книгите. И се опитва да пише научнофантастични романи. А денем ходи на работа. Длъжността му също е доста странна – уредник на местното гробище.

Въпреки че приходите на г-н Прайс не са големи, той разполага с достатъчно пари, за да си купува храна, градински инструменти и нови високотехнологични джаджи.
„Когато се отървете от ненужните неща и сте готови да имате по-малко от останалите, печелите много повече, отколкото може да си мислите“, категоричен е той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хапвам орехи всеки ден, но дори не предполагах колко болежки са ми спестили досега
Next: Родопчанинът с голямо сърце, който дари 1 млн. долара на болницата в Мадан

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.