Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Надявахме се терорът на колекторските фирми да приключи – греда! Нинова е бясна след това, което й съобщиха
  • Новини

Надявахме се терорът на колекторските фирми да приключи – греда! Нинова е бясна след това, което й съобщиха

Иван Димитров Пешев април 21, 2022
tereoroeoraor.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Икономическата комисия не успя да даде зелена светлина на закона за колекторите, предложен от Корнелия Нинова. Дебат имаше, но в последствие кворумът падна.

По думите й законопроектът е обсъждан от години, законът е писан три месеца. Става въпрос за голям дял на сив сектор с българската икономика, обясни Корнелия Нинова. За депутатите имало и доклад на ДАНС за колекторските фирми, който те трябвало да прочетат в секретна секция на парламента. Докладът, по думите й, бил впечатляващ. Между 3,7-4 милиарда лева се въртят с оборот от колекторите. Хората страдали от арогантността и репресиите на събирачите на дългове, а на това трябва да се сложи край, подчерта Нинова. Със закона се въвежда регистър на фирмите, които могат да извършват тази дейност. Ще има специални изисквания към тези фирми. Предвидени са текстове, които защитават потребителя. Няма да се уронва престижът на длъжника. Предвидени са глоби за нарушителите.

Мая Манолова, която присъстваше на заседанието, също реши да вземе думата, но Корнелия Нинова излезе от залата. Припомняме, че лидерът на “Изправи се.БГ” разкритикува проекта на Нинова още при представянето му.

Тя смята, че е необходим наистина закон, който да регламентира дейността на колекторските фирми, а внесеният проект е лобистки в полза на банките и на колекторските фирми. 44% от събраните дългове от колекторските фирми са към банки, а с проекта реално ще бъде легализирана и узаконена дейността на колекторите. Предложенията на Нинова нямало да защитят хората и тормозът над гражданите няма да бъде изключен, категорична бе Манолова.

Потребителски организации също смятат, че е нужен такъв закон, но не и във вида, който го предлага Корнелия Нинова.

Кого са почерпили колекторите, попита Емил Георгиев от БСП, който не е член на комисията, но дойде да защити закона.

По думите му между първо и второ четене има достатъчно време да се направят нужните изменения.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Путин прави невъзможното да го скрие, но в Русия се случва нещо кошмарно, тотална паника сред хората
Next: Голяма трагедия сполетя Ивет Лалова

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.