Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Над 100 доктори и сестри се наредиха в редица, за да отдадат последна почит към тази медицинска сестра
  • Новини

Над 100 доктори и сестри се наредиха в редица, за да отдадат последна почит към тази медицинска сестра

Иван Димитров Пешев юли 11, 2023
dqwtwqhahawhqw.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Сестрите вършат невероятна работа. Въпреки това някои хора продължават да гледат на тях като по-низши в професията.

Често случаят е, че тези хора смятат, че лекарите са единствените герои в здравеопазването, като по този начин пренебрегват медицинските сестри и санитари.

Но работата на медицинските сестри далеч не е безсмислена и те отиват над и извън дълга си всеки един ден.

Медицинската сестра от Пенсилвания Мери Дезин, на 58 г., е отличен пример за един такъв герой.

Мери Дезин е посветила своята 30-годишна кариера на спасяването на нуждаещите се пациенти. За съжаление тя почина наскоро, само на 58 години.

Но дори и след трагичната й смърт, тя искаше да продължи да спасява човешки животи и като донор на органи, тя получи трогателно последно сбогуване с колегите си.

Според ABC News, Мери Дезин е починала на 31 май от аневризма в мозъка. Оплакваха я мнозина, а колегите й от Медицинския център на Университета в Питсбърг в болницата „Хамот“ в Ери, които бяха станали като семейство за Мери, останаха опустошени.

Волята на Мери беше да стане донор на органи, така че след смъртта й над 100 болнични служители бяха подредени в коридора, за да отдадат почит на колегата си, когато тя беше сложена на болничното легло по път към операционната зала. След това черният дроб и бъбреците ѝ бяха дарени.

“Това беше изключително емоционален момент,” Синът на Мери, Матю Джеймс Дезин сподели за Добро утро, Америка .

– Повечето плачеха. Хората, които дори не я познаваха, идваха при мен и казваха колко много я обичат”

Семейството не очакваше толкова силен отговор от колегите на Мери в болницата.

„Очаквах може би 20 души от медицинските сестри“, казва Матю Джеймс Дезин.

– Не очаквах над 100 души да окачжат такава почит.

Медицинският център на Университета в Питсбърг (Hamot) също почита Мери, като включва три светлини през горната част на болничната сграда – символ, който показва, че някой е получил трансплантация на органи.

Мери ще липсва много на работното ѝ място.

“Тя беше пример за подражание за много хора от началото до края, така че тя докосваше хората,” каза за GMA Дони Макдауъл, старша медицинска сестра и един от приятелите на Дезин.

– Това, което Мери правеше, беше много смело. Да видиш живота, който ще бъде спасен поради дарбата на Мери. ”

Ежедневните сестри работят усилено, дават всичко

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как ще се променят пенсиите в България през 2024 и 2025 година
Next: Обрат със снимката на спасителя, който спи на плаж

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.