Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Над 500 хиляди работещи българи ликуват! Дават ви повече пари
  • Новини

Над 500 хиляди работещи българи ликуват! Дават ви повече пари

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2023
sdfhfgbfgnbwqqqwwww.png

Минималната заплата да стане 933 лв. от 1 януари 2024 г. реши окончателно Министерският съвет (МС). Сега най-ниското месечно възнаграждение за трудов договор е 780 лева. Увеличението на минималната заплата е със 153 лева.

Промяната ще засегне повече от 500 хил. работещи граждани, които в момента получават възнаграждения в размер от 780 лв. до 933 лв. Увеличението на минималната заплата е с близо 20 на сто. То значително надхвърля инфлацията през последната година – през август 2023 г. спрямо август 2022 г. инфлацията е 7,7%.

Правителството определи новия размер на най-ниското възнаграждение според изискванията на Кодекса на труда, които бяха приети от предишния парламент. Законът гласи, че минималната работна заплата за следващата календарна година се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.

Минималната заплата беше увеличена въпреки острите възражения от страна на работодателските организации. Те изтъкнаха, че минималната заплата от 933 лв. в редица области на страната ще се доближи до средните възнаграждения и така работниците няма да имат стимул да се стараят и да полагат усилия, защото така или иначе ще получават суми близки до най-ниското възнаграждение.

С увеличението на минималната заплата на 933 лв., или 477 евро, България отново ще бъде на последно място сред страните от Европейския съюз (ЕС). Според последните данни на Евростат към края на юли, най-близо до нас по минимална заплата са Румъния и Латвия, където най-ниското възнаграждение е било съответно 604 евро и 620 евро. Но в Румъния минималната заплата вече беше увеличена от 1 октомври на 3300 леи, което е близо 1300 лв. А от началото на следващата година може да има още едно увеличение.

Освен минималната заплата от началото на следващата година ще бъде увеличен и максималният осигурителен доход. Идеята е през следващите години максималният осигурителен доход да се определя по ясен начин, който да гарантира предвидимост. Тоест да има формула за определяне на максималния осигурителен доход, а не той ежегодно да бъде определян със Закона за бюджета, съобщиха от Министерски съвет.

Късно във вторник темата за определяне на максималния осигурителен доход е била дискутирана на неформална среща в Министерски съвет, в която са участвали премиерът Николай Денков, министърът на финансите Асен Василев, работодателски организации, сдружения от ИТ сектора и двата големи синдиката.

Идеята е формулата за максималния осигурителен доход да бъде определена на базата на обективни критерии. Например може за зависи от средната или минималната заплата в страната. Работна група с участието на представители на държавната администрация и работодателски организации ще събира конкретни предложения за такива критерии.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Отиде си един от най-уважаваните хора в държавата
Next: Енергетиците с извънредно решение, ето какво се случва с блокадите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.