Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Над 90 часа тъмнина: Историята на майка, която кърми 10-дневното си бебе под руините
  • Новини

Над 90 часа тъмнина: Историята на майка, която кърми 10-дневното си бебе под руините

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2023
bjmasnmdaksdoasdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Измина седмица от смъртоносното земетресение в Турция и Сирия, което взе хиляди жертви, разби човешки съдби и разруши домове и градове. На фона на отчаянието и разрухата се появиха и разкази за спасението. Следва история за чудото и битката за живота, въпреки прекараните над 90 часа под руините.

Некла Камуз ражда втория си син на 27 януари 2023 г. Тя го кръщава Ягиз, което означава „смел“. Само 10 дни по-късно в 04:17 ч. местно време, Некла е будна и кърми сина си в дома им в турската провинция Хатай, когато трусът от 7,8 по Рихтер удря страната, разказва Би Би Си.

„Когато започна земетресението, исках да отида при съпруга ми, който беше в другата стая. Той искаше да направи същото, но докато се опитваше да дойде при мен заедно с другия ни син, гардеробът падна върху тях и беше невъзможно да се движат“, разказва Некла Камуз.

Когато земетресението спира, Некла разбира, че е паднала един етаж по-надолу. Тя се озовава в легнало положение с бебето на гърдите си, което все още държала в ръцете си. Крещи имената на съпруга и сина си, но няма отговор.

33-годишната майка и 10-дневното ѝ бебе остават в това положение в продължение на почти четири дни.

Под развалините

Лежейки по пижама под развалините, Некла не вижда нищо друго освен тъмнина. Чрез другите си сетива тя се ориентира в ситуацията. За щастие, жената веднага разбира, че Ягиз все още диша.

Освен гардероба, меката кожа на новородения си син и дрехите, които носят, тя не усеща нищо друго освен бетон и отломки. В началото се затруднява да диша заради праха, но скоро се успокоява. Казва, че в отломкщите било топло.

В тъмнината Некла губи представа за времето. Въпреки това тя знае, че трябва да се грижи за Ягиз, и успява да го кърми под развалините. В отчаянието си дори се опитва да изпие собствената си кърма, но без успех.

Непрекъснато мислела за бебето на гърдите си, за съпруга и сина си, изгубени някъде под отломките. Въпреки че не вярва, че ще се измъкне, присъствието на Ягиз ѝ дало сили да запази надежда. През повечето време той спял, а когато се събуждал и плачел, тя го хранела мълчаливо, докато се успокои.

Спасението

След повече от 90 часа под земята Некла чула кучешки лай, който бил последван от гласове.

„Добре ли си? Чукни веднъж, за да кажеш „да“, казал един от гласовете в развалините.

Некла и бебето ѝ били намерени. Когато спасителният екип попитал на колко години е Ягиз, Некла не можела да бъде сигурна. Знаела само, че е бил на 10 дни, когато е станал трусът.

След като предала Ягиз на спасителите, Некла била изнесена на носилка пред очите на голяма тълпа. Докато я пренасяли към линейката, тя търсела потвърждение, че и другият ѝ син е спасен.

След отломките

Когато пристигнала в болницата, Некла разбрала, че съпругът ѝ Ирфан и и тригодишният ѝ син Йигит Керим също са били спасени от развалините. Те обаче са преместени в болница в провинция Адана, тъй като са получили сериозни наранявания на краката и стъпалата.

Забележително е, че Некла и Ягиз не са получили сериозни физически наранявания. Те останали в болницата 24 часа за наблюдение, след което били изписани. След това те били заведени в импровизирана палатка. В нея има общо 13 души – всички загубили домовете си.

33-годишната жена казва, че дължи спасяването на живота си на своето дете.

„Мисля, че ако бебето ми не беше достатъчно силно, за да се справи с това, аз също нямаше да бъда“, обясни тя.

Единствената ѝ мечта за сина ѝ е той никога повече да не преживее подобно нещо.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Родители изпищяха от ужас! Деца продават дрога в клас, синът на актриса бит заради отказ да продава
Next: Черна вест! Напусна ни една легенда, прославила България навред!

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.