Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Над 90 часа тъмнина: Историята на майка, която кърми 10-дневното си бебе под руините
  • Новини

Над 90 часа тъмнина: Историята на майка, която кърми 10-дневното си бебе под руините

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2023
bjmasnmdaksdoasdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Измина седмица от смъртоносното земетресение в Турция и Сирия, което взе хиляди жертви, разби човешки съдби и разруши домове и градове. На фона на отчаянието и разрухата се появиха и разкази за спасението. Следва история за чудото и битката за живота, въпреки прекараните над 90 часа под руините.

Некла Камуз ражда втория си син на 27 януари 2023 г. Тя го кръщава Ягиз, което означава „смел“. Само 10 дни по-късно в 04:17 ч. местно време, Некла е будна и кърми сина си в дома им в турската провинция Хатай, когато трусът от 7,8 по Рихтер удря страната, разказва Би Би Си.

„Когато започна земетресението, исках да отида при съпруга ми, който беше в другата стая. Той искаше да направи същото, но докато се опитваше да дойде при мен заедно с другия ни син, гардеробът падна върху тях и беше невъзможно да се движат“, разказва Некла Камуз.

Когато земетресението спира, Некла разбира, че е паднала един етаж по-надолу. Тя се озовава в легнало положение с бебето на гърдите си, което все още държала в ръцете си. Крещи имената на съпруга и сина си, но няма отговор.

33-годишната майка и 10-дневното ѝ бебе остават в това положение в продължение на почти четири дни.

Под развалините

Лежейки по пижама под развалините, Некла не вижда нищо друго освен тъмнина. Чрез другите си сетива тя се ориентира в ситуацията. За щастие, жената веднага разбира, че Ягиз все още диша.

Освен гардероба, меката кожа на новородения си син и дрехите, които носят, тя не усеща нищо друго освен бетон и отломки. В началото се затруднява да диша заради праха, но скоро се успокоява. Казва, че в отломкщите било топло.

В тъмнината Некла губи представа за времето. Въпреки това тя знае, че трябва да се грижи за Ягиз, и успява да го кърми под развалините. В отчаянието си дори се опитва да изпие собствената си кърма, но без успех.

Непрекъснато мислела за бебето на гърдите си, за съпруга и сина си, изгубени някъде под отломките. Въпреки че не вярва, че ще се измъкне, присъствието на Ягиз ѝ дало сили да запази надежда. През повечето време той спял, а когато се събуждал и плачел, тя го хранела мълчаливо, докато се успокои.

Спасението

След повече от 90 часа под земята Некла чула кучешки лай, който бил последван от гласове.

„Добре ли си? Чукни веднъж, за да кажеш „да“, казал един от гласовете в развалините.

Некла и бебето ѝ били намерени. Когато спасителният екип попитал на колко години е Ягиз, Некла не можела да бъде сигурна. Знаела само, че е бил на 10 дни, когато е станал трусът.

След като предала Ягиз на спасителите, Некла била изнесена на носилка пред очите на голяма тълпа. Докато я пренасяли към линейката, тя търсела потвърждение, че и другият ѝ син е спасен.

След отломките

Когато пристигнала в болницата, Некла разбрала, че съпругът ѝ Ирфан и и тригодишният ѝ син Йигит Керим също са били спасени от развалините. Те обаче са преместени в болница в провинция Адана, тъй като са получили сериозни наранявания на краката и стъпалата.

Забележително е, че Некла и Ягиз не са получили сериозни физически наранявания. Те останали в болницата 24 часа за наблюдение, след което били изписани. След това те били заведени в импровизирана палатка. В нея има общо 13 души – всички загубили домовете си.

33-годишната жена казва, че дължи спасяването на живота си на своето дете.

„Мисля, че ако бебето ми не беше достатъчно силно, за да се справи с това, аз също нямаше да бъда“, обясни тя.

Единствената ѝ мечта за сина ѝ е той никога повече да не преживее подобно нещо.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Родители изпищяха от ужас! Деца продават дрога в клас, синът на актриса бит заради отказ да продава
Next: Черна вест! Напусна ни една легенда, прославила България навред!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.