Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-богатата индийка живее в невероятен лукс: има 169 коли, дом с 600 души персонал и 25 000 златни чинии
  • Новини

Най-богатата индийка живее в невероятен лукс: има 169 коли, дом с 600 души персонал и 25 000 златни чинии

Иван Димитров Пешев януари 26, 2024
dfbfbfghfjhgjghjhg.png

Нита Амбани е съпруга на най-богатия индиец в света Мукеш Амбани, милиардер и собственик на най-успешните компании в Индия Reliance Industries.

Богатството им се оценява на 8 милиарда евро, а най-богатата индийка е известна с охолния си начин на живот с неизчерпаем списък от луксозни прищевки . В гаража й има 169 коли, а персоналът й наброява цели 600 души, включително готвачи, хигиенисти, сервитьори и фитнес инструктори.

Дом за 1 милиард долара

Едно от най-богатите семейства в света живее в резиденцията Antilia в Мумбай, най-скъпия „жилищен блок“ в света на стойност 1 милиард долара, който се състои от 27 етажа с множество развлекателни съоръжения като кино, спа център, храм, бални зали и стаи, обособени към колите. Членовете на семейството релаксират под душ от изкуствен сняг, охранявани са от гардове, която разполагат със собствени отделни жилищни единици.

Изискан вкус към чантите

Нита, която иначе е учителка и интериорен дизайнер, обича да харчи пари за луксозни вещи и има изискан вкус към чантите. Тя пръсна 350 000 евро за чанта „Hermes“, а веднъж дори поръча 25 000 златни съдове.

Тя подари на съпруга си луксозен „Майбах 62“, а милиардерът й подари самолет на стойност 60 милиона долара.

Тази 59-годишна индийка обикновено се появява на обществени места в традиционни дрехи, но Cartier, Bulgari и Gucci са едни от любимите й модни марки. Тя е известна със своята щедрост и основа училище и болница в Мумбай, а двойката дари 68 милиона евро за помощ по време на пандемията.

Строги правила за деца

Най-богатата индийска двойка е женена от 37 години и има 3 деца – двама сина и една дъщеря, които са възпитавани по много строг начин, спазвайки строги правила. Нита настоява децата да се отглеждат в скромни условия и през цялото време на израстването им дават малко джобни пари, трябва да се возят в градския транспорт и да имат строги ограничения за излизане.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Газ към Германия: Спешно търсят 8 хиляди работници, а заплатите са космически
Next: Данъчните алармират, до дни изтича важен срок за куп българи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.