Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Най-вкусната наложена баница в света! Моята 83-годишна майка ме кара да й я правя всяка седмица
  • Без категория

Най-вкусната наложена баница в света! Моята 83-годишна майка ме кара да й я правя всяка седмица

Иван Димитров Пешев януари 14, 2025
Screenshot_5

Научих се да правя тази наложена баница от майка ми. Това е много стара рецепта. Майка ми я нарича „Сеченица“. Тъй като вече е възрастна (жива и здрава да е, скоро направи 83), вече не меси сама, а обикновено ме моли да й я правя аз в неделен ден… Много е вкусна и според мен това е най-вкусната баница с яйца и сирене. Мека е като душичка и страшно сочна.

Лесно е да се направи. Тестото се меси с мая. Щом корите са направени, трябват само сирене, яйца и прясно мляко и готово… Ето и рецептата за мамината Сеченица със сирене и яйца :

Сеченица със сирене и яйца

Продукти:

За тестото:

8 г суха мая
200 мл хладка вода
10 г сол
10 г захар
30 мл олио
400 г брашно

За плънката се смесват:

3 яйца
250 г фино сирене

За заливката се смесват:

2 яйца
малко сол
50 мл прясно мляко

Приготвяне:

1. В по-дълбока купа изсипете подред всички необходими продукти и замесете средно меко тесто.

След като стане стегнато, се изтръсква върху плот, меси се още малко, след което се оставя да втасва на топло, докато удвои обема си.

топки меко тесто

Снимка: YouTube

2. Втасалото тесто разделете на 8 топки. Оставете ги захлупени да починат за 5-10 минути, след което разтваряйте всяка на голяма тънка кора. Използвайте брашно според нуждите.

тънка кора баница

Снимка: YouTube

3. Поставете първата кора в намазнена тава и отгоре поръсете с една супена лъжица олио и разпределете малко плънка. Отгоре поставете рехаво втората кора и продължете процедурата.

плънка върху кора

Снимка: YouTube

4. Напръскайте всяка кора с малко олио и разпределете плънката. Когато сложите последната кора, отгоре я напръскайте с олио и плънка, след което я нарежете на кубчета и я залейте с готовата заливка.

баница със заливка

Снимка: YouTube

5. Разклатете тавата, така че сместа да попадне в разрезите, и оставете за няколко минути, за да попие хубаво в корите. Печете в предварително загрята фурна на 220 градуса за 25-30 минути.

изпечена баница

Снимка: YouTube

Изпечената баница още топла се напръсква с вода и се завива в кърпа, за да се „задуши“. Ако я предпочитате хрупкава отвън, пропуснете.

сеченица със сирене

Снимка: YouTube

Да ви е сладко!

Continue Reading

Previous: Правя много вкусна баклава с орехи и готови кори за 5 минути! Споделям с вас чудна рецепта
Next: България потъна в скръб! Отиде си светило в медицината

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.