Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-големият кошмар на Путин току-що се сбъдна: Трагедия за Русия в Черно море
  • Новини

Най-големият кошмар на Путин току-що се сбъдна: Трагедия за Русия в Черно море

Иван Димитров Пешев май 6, 2022
tragefegedede.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

снимката е илюстративна

Руска фрегата гори край остров Змейни в Черно море. Това съобщава УНИАН, като се позова на одеското издание “Думская”.

На кораба е имало експлозия, последвана от пожар. Информация за инцидента на кораба се е появила в социалните мрежи още на 5 май, отбелязва вестникът.

Над този район на Черно море кръжат руски самолети, а на помощ на кораба са се притекли спасителни кораби от Крим. Според източници на “Думская” украинска ракета “Нептун” е ударила кораба.

Руски източници засега не потвърждават информацията.

Украинският депутат Алексий Гончаренко е потвърдил инцидента в своя канал в Telegram с двузначно съобщение: “Знаете ли, има такъв “Адмирал Макаров”. На него също му стана много лошо – богът на морето отново наказва. Още един руски военен кораб не отиде “където трябва”, но получи достатъчно. И се надявам, че и той ще отиде “където трябва”, коментира депутатът.

В актуализираните данни на украинския Генерален щаб се уточнява, че руснаците са загубили още един кораб/лодка към 6 май, съобщава УНИАН.

На 13 април бе потопен флагманът на Черноморския флот на Руската федерация крайцера “Москва”. В резултат на попадението на няколко ракети “Нептун” руският кораб се е запалил и часове по-късно потъна. В последните дни се появиха публикации, че украинците успешно са ударили кораба и благодарение на разузнавателна информация от САЩ.

“Адмирал Макаров” е третата фрегата типа “Буревестник” 11356R от проект 11356Р и е на въоръжение в Черноморския флот на Русия. Корабът е част от 30-та дивизия надводни кораби, строежът й е започнат на 29 февруари 2012 г. в корабостроителницата “Янтар” в Калининград. Пусната е на вода на 2 септември 2015 г.

Корабът е оборудван със системи за радиоелектронна борба, крилати ракети “Калибър”, противокорабни ракети “Оникс”, комплекси “БУК” и “Игла-С”, вертолети Ка-27ПЛ или Ка-31, както и дронове “Орлан”.

По непотвърдена информация и на 3 април и фрегатата “Адмирал Есен” е била поразена от една ракета “Нептун”, била засечена от противовъздушната отбрана на кораба едва при приближаването й, но е била поразена на малко разстояние. Останките й обаче са нанесли щети и корабът се оттегли от зоната на действие.

Третата фрегата носи името “Адмирал Григориевич”.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Борисов попиля Радев и Кирил Петков
Next: Ескалация! В центъра на София стана страшно. Безредици и бой блокираха столицата навръх Гергьовден

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.