Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-голямата заплаха не е от Русия, сами си слагаме примката! Грози ни смърт от небесата
  • Новини

Най-голямата заплаха не е от Русия, сами си слагаме примката! Грози ни смърт от небесата

Иван Димитров Пешев април 24, 2022
aliainieinie.jpg

Планът на NASA да излъчи местоположението на Земята в космоса може да провокира извънземна атака, предупредиха учени от Оксфорд., съобщава електронното издание megavselena.bg

Изследователи от американската космическа агенция подкрепиха излъчено съобщение, наречено „Маяк в галактиката“, предназначено да приветства извънземен разум. Това е актуализирана форма на съобщението от Аресибо, излъчено през 1974 г. със същата цел.

Подобренията в цифровите технологии означават, че вече може да се излъчва повече информация. Предложеното ново послание включва основни математически и физически концепции за създаване на универсално средство за комуникация, последвано от информация за биохимичния състав на живота на Земята.

Той също така включва местоположението на Слънчевата система спрямо основните звездни купове, заедно с дигитализирани изображения на самата Слънчева система, земната повърхност и обитателите – мъже и жени. Съобщението завършва с покана към извънземният разум да отговори.

Но Андерс Сандбърг, старши научен сътрудник в Оксфордския институт за бъдещето на човечеството (FHI), предупреди, че споделянето на такава информация с извънземния интелигентен живот може да представлява риск, който трябва да се има предвид.

Сандбърг казва пред The ​​Telegraph, че въпреки че шансът съобщението да достигне до извънземна цивилизация е малък, „това би имало толкова голямо въздействие, че всъщност трябва да го вземем доста сериозно“.

Той казва, че „факторът на кикотене“ около търсенето на извънземен разум означава, че „много хора просто отказват да приемат сериозно нещо, което е изключително важно“.

Като цяло, казва д-р Сандберг, както рискът, така и потенциалната полза са малки. Като се има предвид трудността при преминаването на огромни участъци от междузвездно пространство, съобщение, получено дори от много напреднала цивилизация, може да представлява малко повече от, както го изрази д-р Сандбърг, „пощенска картичка, с надпис „Иска ми се да си тук““.

Съобщението Аресибо е едно от няколкото излъчвания, включително някои реклами, вече изпратени от хората в космоса. „Горките извънземни може би вече получават различни съобщения по най-различни причини“, каза д-р Сандбърг.

По-добър подход от отделни групи, които изстрелват ad hoc послания, предполага д-р Сандбърг, би било координирането на човечеството като вид. „Не сме добри в координацията, но мисля, че това би било хубаво упражнение“, казва той.

Тоби Орд, колегата на д-р Сандбърг от FHI, изкъзва подобни аргументи в The Precipice, книга, публикувана през 2020 г., в която той анализира екзистенциалните рискове, пред които е изправено човечеството.

Д-р Орд предлага да се проведе „публична дискусия“, преди да се изпращат съобщения до извънземни, като посочи, че „дори пасивната SETI (да слуша техните съобщения) може да крие опасности, тъй като съобщението може да бъде предназначено да ни хване.

„Тези опасности са малки, но слабо разбрани и все още не добре управлявани. Проблемът обаче, може да бъде много по-голям“

Като цяло, пише д-р Орд, „основният релевантен въпрос е съотношението на мирни и враждебни цивилизации. Имаме много малко доказателства за това дали то е високо или ниско и по въпроса няма научен консенсус. Като се има предвид, че негативите може да бъдат много по-големи от положителните ефекти, това не ми звучи като добра ситуация, в която да предприемате активни стъпки към контакт.“

Учените от НАСА предложиха съобщението да бъде излъчено от FAST (Китайския сферичен радиотелескоп с петстотин метра апертура) и телескопа Allen на института SETI в Северна Калифорния. Все още не е приета дата за излъчване.

Учени, включително Стивън Хокинг, в миналото предупреждаваха, че тези съобщения могат да бъдат рискови. В документален филм, показан през 2010 г., професор Хокинг изтъква, че на Земята взаимодействията между цивилизациите на различни нива на технологичен напредък обикновено не работят много добре за по-слабо напредналата група.

„Трябва само да се вгледаме в себе си, за да видим как интелигентният живот може да се превърне в нещо, което не бихме искали да срещнем“, каза професор Хокинг, давайки за пример пристигането на европейците в Америка.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съветник на Зеленски: Украйна готви мощно контранастъпление с нови тактика и стратегия
Next: Правителствените линии пламнаха, сега играта загрубя: Отвлякоха почетния консул на България

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.