Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-голямото съкровище на Балканите е скрито в Стара планина
  • Новини

Най-голямото съкровище на Балканите е скрито в Стара планина

Иван Димитров Пешев април 30, 2023
susarkasrkasodasidkasdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Скрито в Стара планина, най-голямото съкровище на Балканите чака откривателите си. Колосалното богатство все още не е открито.

 

Легенда възкреси преди време интереса на иманяри и археолози към древно съкровище, за което се твърди, че е неизмеримо. От стари времена се разнасят предания за богатството на покойния поп Мартин Химовик. То е огромно и е цел на много иманяри.

 

Легендата разказва, че имането е заровено в Стара планина, но не се знае дали това е в сръбската или в българска страна. Поп Мартин е оставил невероятно съкровище, откраднато от турските кервани, които пренасяли събран данък.

 

Съкровището било заровено на 62 места, за които самият поп Мартин оставил бележки.

 

Проблемът е в това, че най-големите съкровища са добре скрити, а за да се достигне до тях трябва да се преодолеят капани, които могат да убият човек. Самите бележки, останали от поп Мартин, могат да се смятат като един вид загадки, които трябва да бъдат решени.

 

Според преданията поп Мартин Химовик от Херцеговина дошъл в Сърбия със съпругата си Вида и дъщеря си Злата. Те се заселили в село, което тогава се е наричало Умагушка, и което днес не съществува.

Селото е било в близост до манастир, така че свещеникът често е ходел там на поклонение. Един ден, докато поп Мартин е бил в манастира, турци дошли в село Умагушка, и техният водач насилил жената му. Тя успяла да се докопа до нож и убила злодея, но по-късно, от срам, посегнала и на себе си, разказва „Мkd-news.com“, цитирани от „Монитор“.

 

Съпругата на Мартин била погребана в двора на къщата, а той и дъщеря му ежедневно цяла година бдели над нейния гроб.

През това време попът научил Злата как да използва оръжие. Когато изминала една година от смъртта, поп Мартин захвърлил църковното расо и тръгнал да отмъщава заедно с дъщеря си и банда от 40—на хайдути, които го последвали.

 

Групата е пресрещала турските кервани, пренасящи парите събрани от данъци, за Истанбул и ги ограбвала. Събраното огромно богатство било скрито на 62 различни места, а попът оставил трудноразбираеми записки.

От години запалени иманяри търсят най-голямото съкровище на Балканите, но досега неуспешно. Смята се, че част от него е заровена в Княжевац, но къде наистина са митичните делви със злато, можем само да гадаем.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Свекърва ми взе косата и ноктите ми, за да ме отдели от сина си: Намерих ги сгънати в скрина
Next: 23-годишната Вероника от Пловдив е най-младата тираджийка у нас

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.