Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-доброто натурално слабително – остъргва дебелото черво от отрови, избавя от задържането на течности
  • Новини

Най-доброто натурално слабително – остъргва дебелото черво от отрови, избавя от задържането на течности

Иван Димитров Пешев юли 14, 2023
ksagiasktaot.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Запекът се появява, когато е налице затруднена дефекация и ако тя трае в продължение на три или повече дни. Почти всеки човек изпитва запек в определен момент от живота си и обикновено това не е сериозно. Болката в стомаха и подуването на корема обаче са неприятните симптоми на запека, които най-лесно изчезват чрез облекчаване на запека.

Медицинските експерти са на мнение, че за възникването на запека има няколко причини, сред които: липса на движение, възраст, стрес, лекарства, липса на фибри, някои витамини и други. Възможно е запекът да е вторичен ефект на друго заболяване, като в този случай трябва да се консултирате с лекар, за да откриете първопричината на проблема си, за да го разрешите.

Запек

Някои симптоми на запек включват по-малко от две изпразвания на червата на седмица, напрежение при опит за дефекация, малки или твърди изпражнения, подут стомах и повръщане. Те причиняват изключително неудобство на страдащия, тъй като могат да накарат човек да се почувства летаргичен.

Ако имате нередовни изхождания повече от две седмици, важно е да предприемете действия. Лекарят може да извърши тестове, за да се опита да открие причината за проблема. Те включват кръвни и хормонални тестове, бариеви тестове за намиране на блокировка в дебелото черво или колоноскопия, за да се изследва допълнително какво се случва в дебелото черво.

Около десет процента от хората страдат от нередовни изхождания. Въпреки че има много варианти за облекчаване на запека, често е най-добре да се обърнете към натурално лекарство, което действа като ефективно слабително. Следната проста рецепта е използвана в стационарни условия и се дава на пациенти с тежък запек . Лесно е да се приготви и да получите страхотни резултати.

За да си направите вкусното слабително сладко , използвайте една чаша фурми, една чаша сини сливи и пет чаши вряла вода. Нарежете фурмите и сините сливи на малки парченца и залейте с вода. Варете тази смес, докато стане гъста. Това количество ще е достатъчно за около три седмици. Приемайте по една чаена лъжичка дневно. Натуралното слабително може да се използва от хора на всяка възраст.

сушени сливи

Сините сливи са с високо съдържание на фибри и съдържат и сорбитол, който е естествена захар, която размеква изпражненията. Това облекчава запека за кратък период от време. Като алтернатива можете да залеете сушени сини сливи с вода и да ги оставите за една нощ, а след това да я изпиете на следващата сутрин. Това ще ви помогне за сутрешното изхождане.

Запекът е често срещан проблем и за съжаление не много от лекарствата за него са полезни, дори могат да навредят. По-добре опитайте естествения метод по-горе, за да помогнете на тялото си в неговите естествени функции.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Обрат с осигуровките от 1 август! Засяга всеки работещ
Next: Вижте заплатите в АЕЦ Козлодуй. Потресаващи са! Чистачка взима колкото учителка за 3 месеца

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.